Карол Франц - Катрин

— Не искам да говорим повече за това, Джон — каза тя тихо и спокойно. — Имам причини за това. На теб ще ти се сторят незначителни, затова не искам да ги споделям. Можеш да си мислиш, каквото си искаш. Ако вече не възразяваш, отивам да закуся.

Тя се промъкна покрай него и за нейна изненада той не я спря. Кати излезе от каютата и се отправи към трапезарията. Толкова беше разстроена от случилото се помежду им, че на няколко пъти спираше да си поеме въздух, за да не припадне.

„Трябва да се успокоя — помисли си тя. — Ако искам бракът ми да оцелее, трябва да се науча да се контролирам.“

Постоя малко, загледана в спокойните води на океана, докато укроти нервите си и се убеди в необходимостта от това, което току-що бе решила. И все пак, нямаше да го остави да й се налага, дори да я пребиеше от бой. Въпросът беше принципен и ако преди малко се бе почувствала виновна за кавгата, сега се чувстваше права заради принципа.

Докато се обличаше, Джон прехвърли в мислите си всичко казано от Кати. Той така и не разбираше причината за внезапното й избухване, но беше сигурен, че е само гневен изблик, а не проява на нещо сериозно. Всъщност, не повярва на нито една нейна дума. Егоизмът му не позволяваше. Знаеше, че е сгрешил в нещо. Щом тя не желаеше близостта му, той нямаше да настоява, въпреки че имаше право на това. Беше чакал дълго време да стане негова жена и беше положил неимоверни усилия да получи развод и да я открие. Но най-вече той наистина я обичаше. Нямаше да захвърли с лека ръка всичко, което беше постигнал с мъка и понякога против желанието й.

Ако не друго, то поне беше научил колко жестоко е постъпил с нея, като я бе направил своя любовница, подпомогнат от своята сила и от нейната слабост. Отнел й беше девствеността и самоуважението. Последното тя си бе възвърнала и щеше да го брани на всяка цена.

Джон завърши сутрешния си тоалет и се усмихна на себе си. „Да видим докога ще продължи да играе игричките си. Не може да не разбира, че няма шанс да спечели. Но мога да я оставя да си мисли, че ме е победила… Е, поне за известно време.“

Беше премислил всичко и се отправи уверено към трапезарията да се присъедини към сърдитата си съпруга.

Кати седеше в полупразната зала и пиеше чай. Когато Джон се приближи, тя вдигна глава и погледите им се срещнаха. Имаше лукаво изражение, но тя забеляза, че гневът му е преминал. Той се поклони леко и седна до нея.

— Да започнем ли отначало, любима? — попита я той. — Лошо започнахме деня и понеже и двамата вече сме спокойни, мисля, че трябва да сключим примирие. Как мислиш?

— Да — веднага откликна тя, — хайде да забравим.

Джон хвана ръката й и я стисна.

— Добре — зарадва се той. — Реших да приема условията ти, скъпа. Не знаех, че близостта ми ти е толкова неприятна. Не бих могъл и да предположа, съдейки по начина, по който ми откликваш. Ти си много добра актриса, скъпа.

Кати се изчерви от подигравките му. Гневът й отново се надигна, но тя направи усилие и се овладя.

„Как се осмелява!? — вътрешно кипеше тя. — Ако бях силна като него, щях да зашлевя ироничната му физиономия!“

— Тъй като ти избираш живота на монахиня, Кати, аз не мога да не се съобразя с желанието ти. Виждаш ли — той се наведе много близко до нея, — аз съм мъж, а мъжете никога не изпитват затруднения да предизвикат това, което ти се опитваш да потиснеш. Същото се отнася и за жените в това отношение. Няма да страдам дълго.

Лицето на Кати стана аленочервено от ярост. Той пак я бе победил. Никога ли нямаше да вземе реванш? Можеше да я огорчава толкова лесно. Тя беше решила да го лиши от плътска наслада, защото знаеше колко е важна за него. Сега се засрами от наивността си. Той можеше да направи същото с всяка друга жена. Тя беше тази, която повече ценеше взаимното им привличане и съвместна наслада.

Искаше й се да му изкрещи, но не смееше. Той нямаше да го отмине, без по някакъв начин да я накаже за избухването й. Трябваше да се съобразява с правилата на играта му.

Тя вдигна глава и се усмихна.

— Радвам се, че няма да те затрудня, Джон — отговори му тихо. — Наистина не знаех дали ще проявиш достатъчно разбиране и да уважиш желанието ми. А сега можеш да закусиш. Позволих си да поръчам вместо теб.

Очите й блеснаха весело. Отпи от чая и си намаза масло върху топлата кифла, но сърцето й лудо биеше. Не можеше да си представи какъв живот я очаква. Беше сигурна, че той ще обясни снощното си закъснение. Вместо това, в яда си тя бе направила глупаво предложение и той го бе приел. Започна да си мисли, че времето, прекарано в самота, не я е научило да разбира живота. Той беше много по-умен от нея. Знаеше как да реагира на постъпките й. А тя не беше подготвена да се състезава с него. Помисли си, че не е честно. Той знаеше много за жените, а тя нищо за мъжете.