Карол Франц - Катрин

Така Джон се забави повече, отколкото беше имал намерение и се притесни, че Кат може да се разтревожи.

„Какво ли си мисли вече? — безпокоеше се той. — Е, няма значение, бързо ще я успокоя.“

Той очакваше с нетърпение допира на тялото й и няколко пъти почти бе готов да оставя пияните мъже на съдбата им и да си тръгне, но не го направи, защото беше сигурен, че без намесата му можеше да се случи нещастие.

Когато влезе, в каютата беше тъмно. Запали свещта и веднага забеляза, че Кати е заспала дълбоко. Дългата й руса коса беше красиво разпиляна по възглавницата. Мекотата на кожата й на светлината на свещта и приятният аромат наоколо възбудиха сетивата му.

Той я наблюдава няколко минути с наслаждение. Беше много разочарован, че не се бе опитала да остане будна през първата им брачна нощ, но знаеше, че е уморена от тежкия ден, а освен това бе пийнала в повечко шампанско.

Колкото й да я желаеше, сърце не му даде да я събуди.

„По-рано бих грабнал завивката и бих я обладал, без много да се замислям — надсмя се на себе си той. — Наистина съм се променил, макар че сега повече би ми се искало да си бях останал същия.“

Той се промъкна внимателно до нея на леглото и прегърна мекото й тяло. Беше с гръб към него и Джон усети мириса на рози в косите й. Започна нежно да я милва, надяваше се да я събуди с ласките си. Но тя не помръдна и Джон реши да поспи, ако може.

— Лека нощ, любима — прошепна той и я целуна по тила. — Имаме цял живот да се обичаме и да се любим.

Кати продължи да се прави на заспала. Беше направила неимоверно усилие, за да не се поддаде на нежността му, но беше решила, че е длъжна да издържи. Иначе всичките й планове щяха да се провалят.

Когато Кати се събуди и се облече, Джон още спеше. Не беше спал истински от седмици. Обърна се с гръб към него и повдигна косата си на едри букли по последна мода. После облече рокля, която наистина я правеше възхитителна.

Джон беше разочарован, че не бяха се любили през нощта, но реши да навакса загубеното незабавно. Нямаше закъде да бързат. Тя можеше да се облече и по-късно.

Кати се обърна и срещна погледа му. Все още му беше ядосана. Беше решила да не участва в игрите му. Смяташе да му покаже, че не е господар, за какъвто се мислеше. След като беше постъпил подло и я бе накарал да повярва, че я обича и че се е променил, а всъщност си бе останал същият властен егоист, той си заслужаваше такова отношение.

Джон й се усмихна и се надигна на лакът.

— Добро утро, обич моя — каза той.

— Добро ли е? — попита тя иронично.

— Ами поне от тук така изглежда — отговори Джон. — Ела при мен и ще ти покажа.

— Нямам такова намерение — каза Кати. Стоеше достатъчно далеч, за да я достигне. — Вече се облякох и искам да закуся, ако ми кажеш къде се намира трапезарията.

Тя взе чантичката си и продължи:

— Снощи те чаках доста дълго време, което употребих за размисли. Реших, че няма да ми бъде трудно да зачертая и теб, и любенето с теб от съпружеските си задължения.

Джон не повярва на ушите си.

— Решила си какво? — извика той и скочи от леглото.

— Чу ме добре — отвърна Кати. — Сега, когато съм ти съпруга, а не любовница, ти не можеш да се разпореждаш с мен под заплахата от наказания.

Тя се обърна с лице към него в мига, когато посегна да я сграбчи за раменете. Ръката му силно я удари по бузата. Кати само успя да вдигне ръце в защита.

— Съжалявам — извини се бързо Джон. — Стана случайно, ти се обърна прекалено рязко. Заболя ли те?

Той понечи да хване ръката й, но Кати се дръпна вбесена.

— Казах ти, че стана случайно, Кати — извика той, раздразнен от упорството й. — Ела тук сега и ми обясни.

— Случайно! — изкрещя Кати. — Няма ли да бъде по-честно да си признаеш, че за теб боят е средство да постигнеш целта си? Твоята втора природа. Просто не успя да се овладееш навреме, нали?

Джон я гледаше втрещен. Какво й ставаше? Той поклати глава и промърмори под носа си.

— Започвам да си мисля, не моят баща, а твоят е бил безумен… Нищо не разбирам? Какво има? — повиши глас той.

Кати изтича до вратата на каютата, но преди да успее да я отвори, Джон я затръшна с крак.

— Къде си мислиш, че ще отидеш? — викна той, вече истински ядосан. — Ако си мислиш, че можеш да си отиваш и да се връщаш, когато ти скимне само защото сме женени, ще трябва добре да размислиш.

Той я сграбчи грубо за ръката и я запрати върху кушетката. После застъпи с коляно възглавницата до нея, за да не може да бяга.

— Сега — каза той, — кажи ми защо е всичко това. Какво ти става? Какво съм направил?