Карол Франц - Катрин

Кати го изгледа решително. Беше се надъхала с увереност през нощта и въпреки неизгодната си поза, не се страхуваше от него. Вече беше обявила намеренията си и смяташе да се придържа към тях. Нямаше да се предава, освен ако сама не решеше.

Кати го изгледа студено и каза:

— Не желая да ти обяснявам действията и решенията си. Нямаш право да ме задържаш тук против волята ми. Аз съм съпруга, а не затворничка. За последен път ме измами.

Джон се опита да я прекъсне, но тя не му обърна внимание.

— Ти си жесток, подъл и себичен. И аз те мразя! Ако не ме беше подмамил с ухажването си, щях да си спомня всички твои недостатъци, които ти прикриваше много внимателно, за да ти повярвам, че ме обичаш, преди да се омъжа за теб. Сега знам, че всичко е било театър, за да ме поставиш отново в подчинено положение. Е, просто няма да стане, Джон Камерън, това е всичко!

Тя бутна крака му от кушетката и се изправи на сантиметри от него. Погледна го смело в очите и продължи:

— Не се страхувам от теб и ако пожелаеш да сложиш край на този брак, който вече започна да ме разочарова, аз няма да те спра. Оправях се много добре и без теб и смея да твърдя, че ще мога и занапред.

Лицето на Джон беше развълнувано. Той я хвана за раменете и я разтърси.

— Млъкни! — извика той. — Млъкни и ме изслушай! Или — Господ ми е свидетел — ще ти покажа точно колко жесток, подъл и себичен мога да бъда!

Гласът му моментално прекрати нападението й.

— С дръзките си нападки ти току-що отне всичко онова, което аз съм щял да ти отнема. Казваш, че съм те подвел, но не ми обясняваш как. Казваш, че съм жесток, подъл и себичен и че ме мразиш, а вчера ми каза, че ме обичаш. Кой кого подвежда? Ако някой трябва да бъде ядосан, това съм аз. Ами че ти си се превърнала в една истерична, опърничава жена! Деспотична, арогантна, разпореждаща се малка кучка, която не иска да дава никакви обяснения. Ти си въобразяваш, че аз трябва да дам обяснение. Добре, с удоволствие, ако разбера защо си се развилняла така. Въпреки че се съмнявам, че ще приемеш каквото и да било обяснение, ако изобщо се вредя да ти го дам. Е, какво те разстрои?

Кати стоеше изправена, макар коленете й да се подгъваха. Питаше се дали не бе сгрешила. Беше несигурна, но вече не можеше да отстъпи.

— Добре — продължи Джон, — недей да се заблуждаваш, нямам намерение да се откажа, нито да се оставя да бъда обиждан или да слушам брътвежите ти, когато решиш да се правиш на обидена за някаква глупост. Ако не ми кажеш какво те е разстроило, аз нищо не мога да направя. Ти си моя съпруга и законът ми дава известни права над теб. Ако си се мислела за моя затворничка, докато ми беше любовница, скъпа, дълбоко грешиш. Тогава аз нямах правото да те задържам и да те принуждавам да правиш неща, които не са по волята ти. Но това е вече минало. Сега ми принадлежиш и аз имам това право. Такъв е законът!

Той отдръпна ръцете си и каза на Кати да седне. Тя се подчини и той се наведе над нея. Присви очи и заговори с дразнещо тих глас.

— Ще живееш с мен, както се полага на съпруга, доброволно или не. И физически, и по закон ти ще бъдеш моя жена, ако аз пожелая така. Нямаш избор. Надявам се да си ме разбрала добре, защото не желая да го обяснявам повторно. Разбра ли? Отговори!

Кати го погледна с всичката омраза, на която бе способна. Наблюдаваше го като чужд човек, а не като любим. Не можеше дори да избяга от него. Бяха насред океана.

— Да, разбрах — отговори тя, без да сведе поглед. — Ти ми обясни съвсем ясно. Бих искала обаче да узная едно нещо, какво ще направиш следващия път, за да ме нараниш? Много си изобретателен в това отношение.

Забележката й даде резултат. Джон стана и се отдалечи, поклащайки глава.

— Ти си непредсказуема — промърмори той. — Просто не зная как да се оправям с теб.

После се обърна и се върна обратно.

— Моля те, Кати — започна Джон по-спокойно, — моля те, да седнем и да обсъдим случилото се. Мисля, че най-малкото, което ми дължиш, е обяснение. Едва вчера ти толкова искаше да станеш моя съпруга. Защо вече не желаеш? Не усещаш ли, че е много неразумно да криеш това в себе си? Не мога да се защитя, ако не ми кажеш какво съм направил. Моля те!

Кати прие ролята на защитаващ се. Разбра, че е трябвало да обясни раздразнението си в самото начало. Какво ли я бе накарало да се държи по този начин? Но просто не можеше да се принуди да обясни. Беше разочарована и се бе почувствала пренебрегната от отсъствието му през брачната им нощ. Беше позволила на въображението и чувството си за малоценност да я направят мнителна. Настоящото отношение към Джон се дължеше единствено на собствената й обърканост и сега се затрудняваше да си го признае. Как би могла? Той щеше да й се присмее.