Карол Франц - Катрин

Кати моментално сведе поглед.

— Не мисля — отговори тя. — Но би ли ми подал онази хавлия — тя посочи към леглото. Нарочно я бе оставила там, за да не може сама да си я вземе. — Искам вече да изляза.

Джон бавно се изправи, взе хавлията, отиде до ваната и застана, разгънал хавлията в ръцете си.

— Ела, скъпа — каза той нежно, втренчен в очите й и я загърна. — Да ти помогна ли да се изсушиш?

Очите му потъмняха от възбуда.

— Не, благодаря. Ще се справя — отвърна тя.

Кати първо плътно загърна хавлията около себе си, за да попие водата, после я остави да се смъкне на земята. Тя се заоблича бавно, със съзнанието, че е наблюдавана. Чу го да отива към вратата и се обърна.

— Ще те изчакам навън, докато свършиш — каза той дрезгаво. — Не ти оставям време даже за лични неща.

Той се измъкна тихо, а Кати прехапа устни. Първият й опит да го прелъсти се беше провалил. Помисли, че трябва да се упражнява. После довърши тоалета си и отвори вратата на Джон.

— Виждам, че си готова. Добре — каза той делово. — Сега може би ще мога да поспя преди чая.

Кати се настани на кушетката и се опита да чете. Нещата не се развиваха в нейна полза. Двамата се държаха като непознати и тя се чудеше колко време ще им трябва, за да се върнат към предишната си близост. Книгата не успя да я увлече, затова реши да направи втори опит да съблазни Джон. Съблече се, сложи тънката си розова нощница и се пъхна под завивката. Джон се бе разположил почти върху цялото легло и имаше само толкова място, колкото да се свие в гънката на тялото му.

Джон отвори очи и се усмихна, когато тя деликатно се намести, за да не го безпокои. Той леко се размърда и я притисна до себе си.

— Виждам, че си решила да дойдеш при мен. Леглото е малко твърдо, но е много удобно, не мислиш ли? Не се страхувай да легнеш по-близо. Дадох дума, която възнамерявам да спазя. И макар близостта ти да е много вълнуваща, сигурен съм, че можеш да ми имаш доверие. Изобщо няма да наруша добре обмислените ти забрани.

Кати разбра, че Джон й се присмива, но преглътна гордостта си и се опита да се отпусне. Беше постъпила изключително глупаво. Тялото на Джон, допряно до нейното, я накара да се разкайва. Още повече, че той изглеждаше доволен от абсурдното й изискване.

Джон не можа да заспи. Нуждаеше се от почивка, но Кати не му даваше мира. Беше сложил ръка върху мекото й телце и горещо се надяваше тя да не усети възбудата му. В малкото легло обаче това се оказа изключително трудно — просто нямаше как да не допират телата си.

Той няколко пъти повтори наум обещанието си. Потисна го мисълта, че тя изобщо не се вълнува. Беше заспала.

Кати Камерън не знаеше какво повече да направи, за да пристъпи Джон обещанието си. Тя беше срамежлива по природа и въпреки че бе проявила значителна дързост, според нея, опитите й се оказаха неуспешни. Измина почти цяла седмица, а тя не се доближаваше до целта. Джон парираше всичко, като просто излизаше на палубата или пък отиваше в салона да изпие едно питие.

Тя се измори от глупавия фарс. Знаеше, че сама бе отблъснала Джон от себе си. Вместо да се опознават и да се сближават още повече през медения си месец, те се държаха като любезни непознати. Не разговаряха. Разменяха си само баналните реплики от ежедневието и Джон започна все по-често да отсъства от каютата. Беше прекалено горда да отстъпи, но си даваше сметка, че нещо трябва да се направи незабавно. Беше учена от дете, че гордостта е добродетел. Сега обаче съзнаваше, че ако тази гордост не бъде насочена правилно, може да причини повече злина, отколкото добро. Усмихваше се, но беше много нещастна.

Семейство Камерън бе поканено на вечеря от капитан Хилари Уинслоу и Кати реши да се възползва от нея и да предприеме последна атака срещу упоритостта на Джон. Не можеше да продължават повече така.

Приготовленията бяха за гала вечеря и трапезарията беше празнично украсена. Появиха се неколцина музиканти, чието изпълнение заля залата с романтични мелодии.

Кати положи специални усилия за тоалета си — небесносиня рокля от коприна, ушита по поръчка в Париж. Вратът й беше напълно открит и подчертаваше нежната й заобленост. Под гърдите имаше вплетена бяла кадифена панделка. Копринените поли падаха на красиви гънки чак до пода. Нямаше други украшения, така че семплата линия подчертаваше природната й красота. Синият цвят отиваше на очите й. Сложи си едно-единствено бижу — огърлицата от сапфири и диаманти, подарена от Джон.

Погрижи се да подреди косите си в модна прическа и накрая вплете няколко бели кадифени панделки, за да завърши тоалета си.