Карол Франц: Катрин

Тя му отговори съвсем искрено с треперещ глас:

— Обичам те достатъчно и искам да те направя щастлив, Джон, и ако успея да те заобичам така, както ти искаш, ще се радвам много. Обичам те, както една жена обича един мъж. Любовта ти е всичко, което искам. Близостта ти ме вълнува, допирът ти ме възбужда, а любенето с теб ми дава жизненост. Искам да споделям и щастието, и скръбта ти. Искам винаги да бъда до теб. Обичам те, Джон.

Джон я прегърна нежно. Това не бе просто една страстна прегръдка. Беше нещо много по-значимо. Беше разтворил душата си пред нея. Беше се разкрил докрай. Обичаше я толкова, че бе в състояние да й посвети живота си. Тя можеше да се възползва от това или да го отхвърли. Ако избереше второто, щеше да го унищожи.

Тя погали лицето му. Гледаше я с топли, нежни, пълни с любов очи.

— Никакви игри повече? — попита я тихо.

— Никакви! — увери го тя.

Капитан Уинслоу остана два дни в каютата си. Той се осмели да излезе на палубата едва на третата сутрин, защото корабът трябваше да акостира в Неапол и повечето пасажери слизаха.

Джон и Кати Камерън бяха сред напускащите кораба и той просто нямаше търпение да слязат. Беше се излъгал в преценката си за първи път от младежките си години. Предпочиташе да отдаде случилото се на голямото количество шампанско. Изчака на мостика да спуснат пасарелите и да хвърлят въжетата, после неохотно зае мястото си за сбогуване с пътниците. Подутината от удара върху лицето му почти бе изчезнала, а след като бе обвинил за всичко шампанското, капитанът бе възвърнал и гордостта си.

Щеше да пътува обратно за Ливърпул без пасажери на борда. Трюмовете щяха да бъдат пълни догоре и капитанът приветстваше спокойствието и усамотението, които му предстояха. Последният рейс не бе приятен. На практика не си спомняше да се е чувствал толкова зле от подобна незначителна случка още от дните на ранната си младост.

Джон и Кати слязоха последни. Като пристъпиха към него, тя се поклони грациозно, а Джон спря за момент, докато тя слизаше надолу по пасарела. Той застана пред Хилари и се усмихна.

— Виждам, че сте се оправили — каза той и пое протегната ръка. — Моля да ме извините за избухването, но защитавах жена си.

— Не е нужно да искате извинение, господин Камерън — отвърна капитан Уислоу. — Вие постъпихте като мъж. На ваше място, ако имах такава красива съпруга, аз бих сторил същото.

Те се ръкуваха и Джон последва Кати към пристана.

Малкото селце край Неапол, където двамата щяха да прекарат част от медения си месец, се изхранваше почти изцяло от рибното производство. Всеки втори жител беше рибар. Имаше всякакви лодки, закотвени тук и там на малки кейчета по неравния бряг.

Джон беше наел малка рибарска колиба и лодка за един човек и имаше намерение през следващите две седмици да научи Кати на моряшки живот.

Той установи със задоволство, че въдицата и останалите принадлежности, които бе поръчал, са доставени в хижата и че в нея има всичко необходимо за тяхното удобство.

Към подобно решение го бе насочил интересът на Кати към океана и благоговението й пред изобилието и разнообразието на обитателите му. Самият той се чувстваше по-уютно сред рибарските такъми, отколкото в светските среди или театри и имайки предвид, че Кати не бе имала възможността да вкуси насладите на морето, той бе уредил престоя им в това красиво селце.

След празненството на борда Джон и Кати се сближиха. Той не бе имал намерение да й разкрива истинската дълбочина на чувствата си, но не бе успял да се сдържи. Вече не пазеше желанието си за някакъв бъдещ момент, когато да се чувства по-сигурен. Дълбоко в сърцето му не бе зарасла раната, причинена от вестта, че Шон, когото толкова обичаше, не е негов роден баща, и се нуждаеше от някой, който да компенсира загубеното. Таеше в себе си силни чувства, които му бяха отказани в ранна младост. Беше се опитал да посвети чувствата си на Елизабет, но тя се оказа неудачен избор и той за втори път изживя разочарованието от несподелените чувства.

След онази нощ, в която Кати му бе разказала за детството си и за това как е била лишавана от така желаното внимание, той започна да разбира по-добре собствената си потиснатост. Кати е била обичана безрезервно от всеотдайната си майка, както и той самия, но все пак пренебрежението на родителя, към когото се бе стремила с цялата си душа, беше оставило в нея горчивина и неудовлетвореност.

Кати не бе преживявала несподелена любов и с изключение на страданията, които той й бе нанесъл в началото, тя беше по-добре подготвена, да преодолее душевните си рани.