Карол Франц - Катрин

Двамата бяха разговаряли дълги часове за младите си години и за срама, който бяха преживели не по своя вина. Преди да получат наследство и признание, и двамата бяха извървели дълъг път. Бяха споделили болката си и това облекчи товара, който несъзнателно носеха в сърцата си.

Джон знаеше, че Кати го беше привлякла със своята невинност и с възбудата, която усещаше в нейно присъствие. Със задълбочаване на връзката им обаче, той разбра, че любовта му се поражда от мисълта, че най-после е срещнал човешко същество, което да приеме чувствата му и да откликне със същото.

Беше случил с Кати. Нямаше какво повече да иска от една жена. Тя стана всичко за него и той се надяваше, че не след дълго и той изцяло ще я обсеби.

Откакто бяха женени, Джон не беше се любил с Кати, въпреки че знаеше, че тя го желае. Не му липсваше нужната страст. Тъкмо напротив, беше станала по-силна от преди. Причината се криеше в нуждата да се увери, че любовта не почива единствено на чувствеността.

Джон бе изпитал необходимостта да разграничи чувствената от духовната страна на любовта си, защото добре разбираше, че тя няма да продължи безкрайно, ако нейна основа са физическите желания.

Беше се колебал дълго време дали да се разкрие пред Кати, защото се страхуваше от пренебрежението й. Двете срещи с нея в Ню Йорк бяха засилили неувереността му, но той бе потърсил изход и премахна основната пречка пред взаимното им щастие.

Не му беше лесно да промени начина си на живот. Беше създал пред света една нереална представа за себе си. Не беше това, което изглеждаше — уверен, общителен и агресивен. Под грубостта и егоистичното самодоволство се криеше нещо съвсем различно. Винаги беше крил разочарованията и несигурността дълбоко в себе си. Сега, когато вече не бяха тайна, той се чувстваше спокоен и щастлив.

Още щом пристъпиха в хижата, Кати избухна в смях. Тя се превиваше и сочеше багажа си, докато от очите й потекоха сълзи.

— Няма да си разопаковам чантите — успя да каже между два пристъпа. — В тях няма нищо подходящо, което да облека. Ако ме беше подготвил, щях да знам какво да си взема.

Джон се засмя и я придърпа към себе си.

— Ако не носиш никакви дрехи, ще бъде не само по-удобно, но — бих казал — стимулиращо.

— Това звучи чудесно, Джон, но какво ще правим, ако искаш да ме изведеш някъде? Тук явно е рибарско пристанище и аз си представих, че бихме могли да употребим някои от нещата пред вратата.

Тя посочи към рибарските такъми. Джон се наведе да я целуне.

— Имам изненада за теб, любов моя — прошепна той. — В куфара ми има всичко необходимо за един бъдещ рибар. Ако искаш да видиш, престани да се смееш и аз ще ти покажа.

Кати отстъпи, за да може той да отвори куфара.

— Обърни се — нареди Джон.

Тя се обърна.

— А сега погледни.

На леглото пред тях лежеше костюм от гумиран плат с дълги ръкави. Кати виждаше подобно облекло за пръв път и се приближи да го разгледа.

— Какво е това? — и тя въпросително го погледна. — Как се облича?

Джон взе костюма, обърна го и показа връзките от врата до кръста.

— Развързваш ги и го нахлузваш — обясни той. — После аз връзвам отново връзките и ти ще имаш дреха, която да те пази от водата. За рибарите не е подходящо да носят поли. До края на престоя ни тук, ти, скъпа моя, ще станеш опитна рибарка и моето мнение е, че удобството на този костюм ще ти допадне. Сигурно ще ти се наложи да понесеш някой и друг любопитен поглед, но на борда на лодката ще се чувстваш чудесно.

Кати притисна костюма към себе си.

— Възхитителен е, Джон. Откъде го купи? Смяташ ли, че е прилично жена да носи панталон?

Джон се засмя на въпроса й, бръкна отново в куфара и извади от там чифт нови кафяви ботуши, които много приличаха на неговите.

— Това ще завърши тоалета ти, Кати — и й ги поднесе.

— О! — възкликна тя. — Нямам търпение! Трябва да ги пробвам заедно с костюма веднага. Нали?

Джон й кимна усмихнато и тя бързо свали всичко от себе си освен долната риза. Погледна го въпросително.

— Какво ще нося под това? — надяваше се той да има отговор. — Ризата ми няма да свърши работа.

Джон избухна в неудържим смях.

— Отдолу не се облича нищо, скъпа. Това му е хубавото. Твоите дрехи са неудобни, особено за лодка. Можеш да носиш отдолу само копринените си гащички, ако държиш.

— О, Джон! — възкликна тя, едва сдържайки смеха си. — Не мога да направя това! Не е прилично!

Джон я грабна в прегръдките си.

— Ти си омъжена жена, съкровище, и ако и двамата решим, че дрехите ти са прилични, тогава са. На риболовната лодка няма място за скромност. Така или иначе, на лодката ще те гледам само аз и понеже го спомена, трябва да ти кажа, че нямам търпение да те видя неприлично облечена.