Карол Франц - Катрин

Джон си бе създал навика да се разхожда по палубата, докато тя се къпе или облича. Ако през деня му беше трудно да се въздържа, то нощите за него бяха истинско мъчение. Спомняше си Кати като срамежлива и много скромна от времето преди да се оженят. Сега му се струваше, че са разменили ролите си. Тя съвсем спокойно си четеше книга или разглеждаше списание, облечена само в прозрачна нощница и движенията й бяха пълни с нега и съблазън.

Джон трябваше да полага усилие да не превръща беглите си целувки за „лека нощ“ в необуздана страст. Не можеше да каже докога ще има сили да се въздържа да не грабне топлото й тяло в прегръдките си, защото усещаше, че е напрегнат като струна.

През деня Кати се държеше много мило. Тя се смееше на историите, които пасажерите разказваха и вземаше участие в играта на стрелички. Беше напреднала много и в крикета, специално приспособен към условията на палубата.

Реакцията на Джон към нейното „монашество“ не беше никак безобидна. Той си даде сметка, че търси най-малките поводи да прави остри забележки. Не харесваше храната, обслужването, управлението на кораба… Кати само се подсмихваше на странното му поведение. Наслаждаваше на мисълта, че тя е причината за неговата враждебност, но все пак не беше съвсем сигурна. Джон по природа беше спокоен, но хората около него трудно можеха да го повярват.

В резултат, персоналът на кораба ги обслужваше изключително бързо и любезно. Стараеха се повече от необходимото, за да направят пътуването им приятно.

Джон се държеше като един приказно богат, но твърде разглезен господин. Кати започна да се пита, дали това държане не е по-близко до същността му от онова, което познаваше преди да се оженят.

Когато той се върна в каютата да я отведе в салона, тя беше напълно готова и го очакваше.

— Изглеждаш особено красива тази вечер, Кати — промърмори Джон като улови погледа й. Усмихна й се мило. — Без съмнение ще бъдеш най-желаната жена на кораба. Естествено, само ние двамата знаем, че само ти се възхищавам, без да те докосвам. Нали? — добави той саркастично. — Ще тръгваме ли?

Предложи й ръка и те се отправиха заедно към празненството. Той очевидно беше възбуден и Кати реши да се възползва от състоянието му докрай.

По нейна преценка капитан Хилари Уислоу беше около четиридесет и петгодишен. Той имаше блестяща черна коса и най-тъмните очи, които някога бе виждала. Беше приятен, остроумен шегобиец и много образован. За кратко време красотата на Кати и лекият й флирт с него развързаха езика му за комплименти. Музиката беше нежна и приятна, а валсовете — един от друг по-прекрасни.

Джон и Кати танцуваха под звуците на цигулките и всеки тайно се наслаждаваше на другия. Силните ръце на Джон, които я обгръщаха, караха Кати да се чувства много крехка. Тя се притискаше към него и няколко пъти забеляза нервен тик върху бузата му.

Те двамата безспорно бяха най-красивата двойка. Джон беше обект на всеобща завист, особено от страна на капитан Хилари, както го наричаше Кати. Компанията на капитанската маса беше приблизително на една възраст със самия капитан и всички бяха много богати. Жените разговаряха за домовете и децата си, а мъжете почти през цялото време — за конни надбягвания и залагания.

Между танците с Джон, Кати танцува и с капитана, въпреки че усещаше раздразнението на съпруга си. Тя флиртуваше открито и съвсем съзнателно. Пийна си повече шампанско. Когато капитан Хилари я покани да излязат малко на въздух, тя изобщо не се изненада. И понеже Джон правеше компания на една от дамите на масата, тя стана и се извини.

— Няма да се бавя, скъпи — пророни тя мило. — Капитанът има нужда от малко въздух и аз му обещах да го придружа. Зная, че нямаш нищо против при тази възхитителна компания.

Кати не изчака отговор, но забеляза, че той побесня. Скочи на крака, докато тя се отдалечаваше, но не разбра дали от възпитание или от желание да я спре.

Нощта беше прекрасна, неясна и задушевна. Кати се загърна с белия си, пухкав шал, когато тръгнаха бавно по палубата. Едва бяха спрели да погледнат океана, когато тя усети, че Хилари нежно я привлича в прегръдката си.

— Това ще бъде едно неповторимо пътуване за мен, мадам, ако ми позволите една целувка.

Без да изчака отговор, той се наведе. Кати се притесни, но не се отдръпна. До момента беше водила безплодна борба с Джон. Невинната целувка на капитана й се стори необходимото оръжие, за да нанесе удар в нейна полза. Прегръдката му накара Кати да се бори, за да си поеме дъх. Тя се опита да се отдръпне, но беше твърде късно. Той вече бе опитал сладостта на устните й и беше захвърлил предпазливостта си.