Карол Франц - Катрин

Кати благодари на сервитьора за яйцата с шунка, които постави пред нея и се опита да прогони тежките мисли. Не биваше да се размеква и да му показва истинските си чувства, дори ако трябваше да стане най-великата актриса на света.

Тя се усмихна и му подаде кошничката с кифли.

— Вземи си, чудесни са.

Джон я наблюдаваше по време на закуската. Изглеждаше напълно спокойна: никакви многозначителни пламъчета в очите, никаква руменина по бузите… Нищо! Седеше, сякаш той й бе говорил любовни думи, а не я бе засипал с купчина обиди. Определено беше сложна личност. Беше му казала, че го мрази и макар да не й повярва, разбираше, че от любовта до омразата има само една крачка. Срещу себе си имаше чувство, което трябваше да управлява.

Беше решил, че тя трябва да се предаде. Колкото и да дразнеше мъжките му копнежи с близостта си, той щеше да се владее. Желаеше я, но трябваше първо тя да го пожелае, преди да си позволи да я люби отново. „Няма да е чак толкова трудно“ — помисли си той весело. Знаеше, че е майстор в любовта и ще съумее да я възбуди. Беше вкусвал страстта й нееднократно. Трябваше само да чака.

След закуска разгледаха кораба и Джон й обясни как функционират машините с познати за нея думи. Кати проявяваше достатъчен интерес, за да не забележи той, че мисли за друго. Беше се похвалил, че отказът й не е голяма загуба за него. Добре тогава, щеше да пусне в ход целия си чар и малките женски трикове, за да го накара да се задави с тези думи. Щеше да го прелъстява, ако трябва, но тя бе решена той да пристъпи казаната дума и така да сложи край на временната му победа.

Играта, която играеха, беше детинска и дребнава и нито един от двамата не разбираше, че позволява на егоизма си да надделее над разума. Играта имаше нужда от правила, а те не бяха установили нито едно. Позволяваха си всякакви средства и прийоми.

Джон остави Кати в един шезлонг на палубата. Недалеч от тях цареше суетня и се говореше, че някой бил застрелян. Джон се запита дали това имаше нещо общо с разпрата между двамата мъже, която се бе опитал да прекрати през нощта. Кати поиска да го последва, но той й забрани.

— Аз ще разбера всичко — каза й той меко. — Не искам да мърдаш от тук. Разбра ли ме?

На нея й се искаше сама да види какво става, но една кавга помежду им беше достатъчна за деня. Тя само кимна и Джон й обеща да се върне бързо.

И без това имаше нужда да остане малко сама. Щеше да има възможност да си изгради тактика, с която да накара Джон да се предаде.

Както бе обещал, той бързо се върна, но нищо не й обясни. Каза й само, че двама мъже са се сдърпали заради жена и единият стрелял по другия. Увери я, че и двамата са живи и няма причини за повече безпокойства. Изобщо не спомена, че точно те го бяха задържали предишната нощ, но беше започнал да се досеща, че закъснението му е станало ябълката на раздора.

Джон й подаде ръка да стане.

— Имаш ли нещо против да слезем долу да подремнем? — попита той. — Не спах много тази нощ и съм изморен.

— Не, нямам — отговори Кати вежливо.

Те се прибраха в каютата и той се просна напряко на леглото с дрехите. Кати започна да подрежда. Забеляза, че не е заспал и го попита:

— Има ли тук съдове за къпане? Не виждам вана.

— Естествено — отвърна Джон. — Искаш ли да се изкъпеш?

— Да, ако е възможно.

— Възможно е. Ще се погрижа. Почакай ме няколко минути.

Кати се съблече бързо и си сложи бежова сатенена роба, купена от Париж. Пусна косата си и няколко пъти щипна бузите си да станат румени. Знаеше, че е хубава, а вълнението засилваше чара й.

Джон влезе с две момчета от персонала, които носеха ваната. Напълниха я с гореща вода и излязоха. Кати ги изчака права до кушетката и започна бавно да сипва парфюм във водата.

Джон отново се тръшна върху леглото и макар да си даваше вид на сънлив, беше силно напрегнат. Тя внимателно нагъна робата си върху стола. Гърдите й се показваха над водата, а светлината на газената лампа правеше кожата й мека и прозрачна.

Тя се правеше, че не забелязва присъствието му. Вдигна косите си нагоре и остави само няколко немирни кичура небрежно да се разпилеят по тила й.

Водата обгръщаше тялото й като милувка и тя лежеше и се наслаждаваше.

Остана във ваната, докато водата започна да изстива. Тогава Кати разтри тялото си и вдигна глава. Джон лежеше обърнат към нея, подпрян на лакът и й се усмихваше.

— Ти си възхитителна гледка, скъпа моя — каза той с топъл глас. — Имаш ли нужда от помощ?