Карол Франц - Катрин

При всяко посещение Патрик носеше подаръци за всеки поотделно, главно неща, от които знаеше, че имат нужда, но не могат да си ги позволят.

Посещението на Камерън за тях беше като Коледа. Работата спираше и започваше празник.

Ричард и Джон, живели цял живот в тишината на семейното имение в Сийл Харбър, се веселяха безкрайно при задружната фамилия. Тъй като Патрик бе поел отговорността за образованието на Паоло, родителите му бяха задължени и се опитваха да му угаждат във всичко.

Когато Джон бе помолил Паоло да наеме малката хижичка, той го покани да гостуват с Кати на семейството му. Джон обаче отказа, защото искаше да бъдат сами. Докато се уговаряха, той още не знаеше дали тя ще приеме да се омъжи за него, но много се надяваше.

Джон бе помолил да направят хижата удобна и не само бе изпратил достатъчно пари за целта, но беше закупил всички риболовни такъми, ръчно изработени от приятеля му, на много висока цена.

Паоло Ландучи беше женен от пет години и вече имаше трима сина. Всичките му сестри също бяха семейни и единствен Томазо, почти тридесетгодишен, продължаваше да живее с родителите си. Не можеше да си намери подходяща съпруга.

Рибарската хижа беше прясно боядиса. Тя бе разположена само на няколко ярда от най-високата точка на прилива. Единствената стая беше уютно обзаведена с голямо метално легло, малка резбована дървена масичка, два стола с високи облегалки и голяма вана. За нощна масичка служеше голяма бъчва за вино. Навсякъде се виждаха бутилки със забодени в гърлата свещи. Малките прозорчета бяха покрити с груби завески и макар обзавеждането да бе евтино, стаята имаше приятен вид.

До ваната имаше голяма тумбеста печка, над която висяха няколко тигана и съдини. На поличката имаше керамични чинии и прибори за хранене.

Стърготините по пода учудиха Кати, но Джон й обясни, че са сложени, за да пазят от влагата.

Когато най-после Кати успя да облече гумирания костюм, донесен от Париж, той й прилепна чудесно. Ръкавите бяха дълги точно колкото трябва, панталонът също. Платът беше малко грубичък за нежната й кожа, но Джон й сложи малко талк преди да завърже връзката. Забави се, защото му беше приятно да гали гърба й. Всъщност едва се удържа да не скъса връзките и да смъкне костюма.

Кати тъкмо бе усетила глад, когато на вратата се почука отривисто. Тя отвори и видя две кошници, от които се разнасяше божествена миризма. Отвори ги бързо и намери вътре две покрити тенджери и три бутилки червено вино. Наоколо нямаше никой.

Джон се приближи да й помогне да ги внесат вътре и се усмихна. Беше радостен от грижата на приятеля си, когото не бе виждал от години. Не бяха яли нищо след закуската сутринта, бяха изразходвали много енергия през деня и затова ядоха с охота и всичко им се стори безкрайно вкусно.

— Ако веднага не се измъкна от това… как се нарича — каза Кати през смях, — страхувам се, че вкусната ми вечеря ще бъде върната обратно.

Джон се разсмя и веднага я развърза. Тя си сложи топла роба, а той запали тумбестата печка. През деня беше топло, но вечерта задуха хладен вятър откъм морето.

Докато Кати измие чиниите от вечеря, вятърът се усили и заизвива свирепо. Стана доста студено, затова тя се мушна в единственото топло място във влажната хижа — в леглото, до Джон. Двамата лежаха отпуснати и щастливи. Кати затвори очи и когато ги отвори, слънцето вече се показваше над хоризонта.

Съпрузите Камерън прекараха целия ден на рибарската лодка на Паоло. Кати се чувстваше чудесно в новия си костюм, както Джон беше предположил и обяви, че облеклото на мъжете е много по-практично от това на жените. Тя отдавна бе престанала да носи корсети и тежки фусти, но повечето жени по света все още навличаха върху себе си пет-шест фунта плат при всяко обличане. Не беше предполагала, че може да бъде толкова ловка и да прави такива бързи движения, без непрекъснато да се безпокои, че може да настъпи полите си и да се спъне.

Меките кожени ботуши, които Джон й бе купил, също се оказаха голямо удобство. Бяха с равна подметка и грайфери, за да не се плъзга по мокрите дъски. Той беше обмислил всичко. Кати се възхити от неговата съобразителност.

Хванаха много риба. На връщане към хижата Джон забеляза, че от комина се извива дим. Той се усмихна — явно Паоло и съпругата му Мария бяха решили да не чакат завръщането им, а да дойдат по-рано и да ги посрещнат.

Малко след това вратата на хижата се отвори и отвътре изскочи хубав мъж, очевидно връстник на Джон. Той сърдечно прегърна приятеля си и избърбори някакъв поздрав към Кати, който тя не разбра.