Карол Франц - Катрин

Времето течеше бавно и тя започна да се безпокои. Въртеше се в леглото. На няколко пъти стана, после отново лягаше. Джон се бавеше вече много време и тя се разтревожи какво би могло да го задържи.

„Сигурно разбира, че мина достатъчно дълго време — мислеше си тя. — Къде ли се дяна?“

Кати стана от леглото. Засуети се из каютата, прибра и подреди всичко. Когато нямаше повече какво да прави, тя взе една книга и се опита да се съсредоточи в разказа.

Прочете няколко страници и разбра, че не е разбрала нищо, затова захвърли книгата на масичката. Бяха минали два часа откакто Джон беше излязъл. Мина й през ум, че може да му се е случило нещо. Помисли да се облече и да отиде да го потърси, но веднага се отказа. Той бе напълно самостоятелен и способен да се грижи за себе си, и щом не се връщаше при нея, явно не му се искаше. Сигурно някъде другаде ставаше нещо по-интересно.

Обзе я гняв. Бяха вече женени и той можеше да я люби, когато пожелае, явно затова не бързаше да използва и най-малката възможност. Тя щеше да чака, а той да се връща, когато пожелае, и да се наслаждава на тялото й. Беше постигнал целта си. Принадлежеше му и можеше да се възползва от правата си, когато му се прииска. Освен това, вече бе сигурен, че бащинството му е узаконено и можеше да постъпва с майката както намери за добре.

Мислите й блуждаеха. Запита се дали пък Джон не я бе излъгал, че я обича. Колкото и да се мъчеше да пропъди натрапчивата идея, спомените не й даваха мира. Джон знаеше точно какво да каже и какво да направи. Възможно ли бе всичко да е скалъпено, само и само да я накара да се омъжи за него?

Бяха му нужни точно шест седмици да я убеди, че трябва да се оженят. Първо се бе опитал да си я върне като любовница. Когато не успя, използва единствената останала възможност.

Сега разбираше, че я бе направил своя съпруга по принуда. Изведнъж й просветна. Беше й казал, че трябва да се оженят до седмица. Не я беше попитал, а й беше казал. Беше я забавлявал шест седмици, явно се беше изморил да я убеждава, че я обича. Какво ли би станало, ако тя бе поискала по-дълъг срок? Навярно щеше да се върне в Америка и да забрави цялата история.

Седмици наред тя беше пропъждала неприятните спомени от съзнанието си с надеждата, че Джон се е променил и никога повече няма да й напомни за егоизма и невероятните си прищевки. Сега, оставена сама през първата си брачна нощ, Кати си спомняше само лошото, което някога я бе принудило да избяга от него.

Въображението й се развихри, а и тя не направи опит да го възпре. Женската й гордост бе наранена и в нея се надигна възмущение. Не беше равна с него — в представите му щеше да си остане прислужница завинаги независимо колко пари имаше. Социално стоеше по-долу от него — никога нямаше да бъде достойна за вниманието и възхищението му. Беше я направил своя съпруга, но очевидно смяташе да се отнася към нея като с любовница.

„Ако дори за минута си е въобразил, че ще бъда като парче глина в ръцете му, което да моделира както си пожелае, жестоко се лъже — помисли си Кати. — Няма да се превръщам в негово удобство. Скоро ще разбере, че не може да ме заблуждава така, както прави с клиентите си в бизнеса. Вече не съм неграмотна и няма да търпя да ме използва.“

Кати преглътна сълзите си. Обзе я решителност и това повдигна духа й. Не беше сразена. Той не беше победител.

Тя духна свещта, придърпа завивката плътно до брадичката си и затвори очи с надеждата по-скоро да се унесе. Ядосваше се на Джон, но още повече се ядосваше на себе си. Беше паднала в капана му, но не беше уловена. Щеше да промени стратегията си. Нямаше да бъде покорна и безпомощна. Щеше да му покаже, че не само той има желания. Тя също ги имаше. Скоро Джон щеше да разбере, че е сгрешил в очакванията си тя да се подчинява на всяко негово хрумване. Нещата се бяха променили и тя никога повече нямаше да приема нещо, без да е убедена в необходимостта му. Ако някой трябваше да се промени, то това щеше да е той.

Горе на палубата Джон попадна на двама пияни пасажери. Изглежда единият беше изненадал жена си с другия. И двамата не бяха съвсем на себе си от количеството погълнато вино и Джон прецени, че ако не се намеси, единият от тях скоро ще се намери във водата.

Опита се да им обясни, че на следващата сутрин нещата ще изглеждат различни, но нищо не беше в състояние да обуздае пиянската им омраза. Бяха решени да се бият до смърт.

След продължителна размяна на удари, някои от които доста тежки, те се споразумяха да послушат съвета му и да си изяснят положението сутринта, на трезва глава.