Карол Франц - Катрин

За медения им месец се погрижи Джон. Кати знаеше само, че ще пътуват първо по суша, а след това по море до няколко пристанища. Кати си взе всички дрехи, за които прецени, че може да й потрябват, и очакваше с нетърпение усамотението на каютата.

Чувстваше се пълноценна — най-после се беше приобщила някъде и се радваше на това скъпоценно усещане. Джон я обичаше и това бе повече, отколкото имаше право да иска.

Когато приключи с багажа, Кати падна на колене. Не беше се молила от дълго време, но сега изпитваше необходимост да се помоли.

— Благодаря ти, Господи — прошепна тя, — Ти ми даде повече, отколкото заслужавах и аз покорно Ти благодаря.

Молитвата й бе кратка, но тя изпита огромно облекчение, че се е отблагодарила на всевишния, комуто дължеше щастието си.

Почукването на вратата я изтръгна от вглъбяването. Тя отвори бързо. Беше Джон, а до него носачът, дошъл да отнесе багажа им до файтона, който чакаше пред хотела. Кати потръпна от вълнение, като ги видя. Тя беше притежание на Джон, но не като прислужница, а като съпруга. Нямаше да бъде никога повече самотна и нямаше нужда да се бори с трудностите на живота съвсем сама. Не можеше да скрие щастието си и Джон стисна ръката й, като едновременно с това я целуна по челото.

— Побързай — смъмри я той добродушно. — Заради теб може да изпуснем връзката. Надявам се, че няма да бъдеш от онези жени, които трябва непрекъснато да бъдат подканвани, за да бъдат точни.

Кати привърши бързо последните приготовления и те излязоха заедно, нетърпеливи да потеглят. Госпожа Даниълс и Торн ги чакаха във фоайето на хотела. Кати се натъжи, че трябва отново да го остави, толкова скоро след пътуването му до Шотландия. Бяха прекарали заедно само една седмица и отново се разделяха.

Госпожа Даниълс беше настояла те и Джон да заминат сами.

— Нали не искате всички да разберат, че вече имате дете, а пък току-що сте се оженили? — попита тя.

Кати разбираше, че тя е права, но въпреки това й се доплака. Сбогуваха се набързо и преди Кати да има възможност да се осведоми за плановете на Джон, той й помогна да се качи във файтона и потеглиха.

Още докато напускаха града, Кати бе обзета от доволство, че е съпруга на мъжа, когото обича. Тя се улови, че го наблюдава така, сякаш го вижда за първи път. Въпреки големия му ръст, движенията му бяха плавни като нейните. Джон държеше ръката й и често й се усмихваше, докато файтонът подскачаше и се друсаше по пътя. Когато стигнаха до пристанището, нощта вече падаше. Корабът трябваше да ги откара към Средиземноморието.

Пристигнаха навреме. Наоколо гъмжеше от хора, а това означаваше, че корабът всеки миг е готов да вдигне котва. Показаха им тяхната каюта. Кати се изненада от луксозното й обзавеждане. Не беше голяма, но съдържаше всичко необходимо за удобството им. Отдясно беше широкото легло, а отляво — малка кушетка и печка. Точно пред кушетката се намираше малка масичка, а на нея имаше списания, плодове и бутилка шампанско.

Кати тъкмо се бе заела с багажа, когато корабът се отдели от кея. Тя се подпря на стената да запази равновесие и после продължи работата си.

— Вечерята ще бъде сервирана след половин час — информира я Джон.

Той взе бутилката шампанско, погледна Кати и попита.

— Да пийнем ли по чаша вино?

Тя го погледна и се почувства горда. „Какъв представителен мъж — помисли си тя. — Странно защо досега не съм забелязвала колко е красив.“

— Да, благодаря — отговори тя и пое чашата.

Джон седна на кушетката и я придърпа до себе си.

— За нашите бъдещи дни — вдигна той тост. — Нека са изпълнени с любов и щастие.

Кати премигна да задържи една сълза и изпи виното на един дъх. Джон моментално й наля втора чаша и тя се отпусна назад, за да се наслади на топлината, която се разля по тялото й. Заговори открито и свободно за бременността си и първата година при Форбис, а Джон я слушаше. Беше му споменавала бегло за този период по време на предишните им разговори, но й се стори важно да му открие, че не беше се доближавала до друг мъж.

Джон я прекъсна, като протегна ръка за бутилката и наля отново.

— Не е нужно да ми обясняваш нищо, Кати — каза той тихичко. — Ако се беше появил друг мъж, вината щеше да бъде изцяло моя и не бих могъл да те виня, че си потърсила другаде утеха.

Внезапно той се изправи и прекоси каютата. Когато се обърна, изражението му беше сурово.

— Сега си моя и аз винаги ще те пазя. Но сега, когато вече ми принадлежиш, ако ти се осмелиш да погледнеш друг мъж, уверявам те, че горчиво ще съжаляваш!