Карол Франц - Катрин

Момчето се зарадвало неимоверно — не само от възможността да отиде в Америка, но и защото се било привързало към леля си Каролин. Ендрю бил дълбоко покрусен от смъртта и на двамата си родители за толкова кратко време. Той бил още млад и отворил свободно сърцето си за обичта на милата жена.

Каролин смяташе, че е направила отлично пътешествие с изключение на значителното разглезване на Торн. Но тя беше сигурна, че Кати ще се справи много бързо с него. Тя беше добра майка.

Кати толкова се зарадва за приятелката си че не можа да сдържи сълзите си. Пристигането на Ендрю в Америка беше дар от Бога. Разбира се, Каролин имаше Кати и Торн, но един истински роднина, за когото да се грижи, щеше да й върне удовлетворението, че е полезна, което не чувстваше след смъртта на синовете си. Ендрю щеше да пристигне в Париж само след две седмици.

Кати и госпожа Даниълс обсъдиха заедно сватбата.

Планираха съвсем скромно празненство — само двойката младоженци и тя като свидетел. Кати обходи Париж, за да си хареса сватбен тоалет. Не можеше да бъде бяла, но тя избра розова коприна със съвсем блед оттенък. Роклята беше с висока, права якичка, поръбена с дантела, дълги бухнали ръкави и подчертана талия, която да прилепва към тънкия й кръст.

Тя подбра много къс дантелен воал, който отпред покриваше само очите й, а отзад падаше върху раменете. Щеше да го закрепи с две големи диамантени фиби, които Джон й бе подарил вечерта след пикника. Той я бе помолил да ги сложи и тя гореше от нетърпение да го направи.

Същата вечер Джон беше дошъл в стаята й малко преди девет. Беше чукал няколко пъти, докато Кати се разбуди от дрямката си и отвори вратата.

— Струва ми се, че прекъснах съня ти, скъпа — каза той. — Помислих си, че може да си гладна и поръчах вечеря в моята стая. Ще ми доставиш ли удоволствието да я споделиш с мен?

Кати погледна намачканите си поли и се усмихна.

— С удоволствие ще споделя вечерята ви, сър — подразни го тя. — Ако имате добрината да ми дадете няколко минутки да се преоблека и да се подготвя за компанията ви. Не би ми подхождало да вечерям с вас в този вид, особено след като вие сте толкова докаран.

Джон се засмя и се настани в един стол, за да я изчака. Знаеше, че Кати ще се приготви бързо. Тя винаги се бе справяла сръчно след като си наумеше нещо, винаги го постигаше, при това бързо и задоволително. Самият той никога не се туткаше, затова оценяваше това й качество.

Беше сервирано за двама, а единствената светлина в стаята идваше от свещника, поставен в средата на масата. Около него красиво бяха подредени цветя и пастелните им цветове багреха пламъка с чудни отблясъци. Беше спокойно и уютно.

Поднесоха вечерята минути след като те бяха влезли. Тя просто се зачуди как бе успял да прецени толкова точно колко време ще се забави тя с обличането. Усмихна се на проницателността му.

При вида на изобилието от ястия Кати прихна. Джон беше прекалено разстроен по време на пикника и хапна едва-едва, но явно сега имаше намерение да навакса загубеното.

Кати опита от всичко. Не беше се излъгала относно апетита му — много малко от храната бе върната обратно в кухнята.

След като масата бе раздигната, Джон я настани на дивана пред камината, която прислужникът запали преди да се оттегли. Той допълни чашата й с тъмно бургундско вино.

— За началото на новия ни съвместен живот! Ти си всичко, което един мъж може да желае, скъпа. Аз съм истински късметлия.

Джон остави чашата си на масата, наведе се и целуна Кати за ухото. После постави и нейната чаша до своята.

— Днес следобед те попитах дали ме обичаш — подхвана той. — Казах ти, че е без значение дали наистина ме обичаш или не, но не бях искрен. Искам любовта ти, Кати… И няма да се задоволя с по-малко.

Преди Кати да успее да му отговори, той я прегърна. Тя облегна глава на гърдите му и дочу забързаните удари на сърцето му. Искаше любовта й, но беше ли готов да й предложи своята. Не й бе известно. Но в момента това нямаше значение. Тя вдигна глава и го погледна в очите.

— Аз те обичам отдавна, Джон — прошепна тя и усети как ръцете му я притискат.

Той не продума. Държеше я здраво и се наведе да я целуне. Целувката му беше нежна като летен бриз, но влудяваща. Нежността се примеси с пронизваща тръпка и усещането бе неизпитвано от нея до тогава. Устните му бяха жадни и любещи.

— Любов моя — мълвеше Джон, — толкова дълго крия любовта си към теб дълбоко в себе си, без да имам смелост да я призная. Ти знаеш, че те пожелах в момента, в който те видях за пръв път, но не знаеш, че те обикнах скоро след това. Не ти го казвах, защото не се надявах на съответни чувства след всичко, което ти причиних. Наистина ли ме обичаш, Кати? — не можеше да повярва той.