Карол Франц - Катрин

— Да, Джон — отговори тя. — Много те обичам и трябва да призная, че щях да бъда много нещастна, ако ти не ме обичаше.

Доплака й се. Разговаряха цяла нощ, обясняваха си един на друг защо бяха крили любовта си и когато накрая Джон й подари диамантените фиби, Кати се разплака. Не толкова защото беше изумена от прелестта на подаръка, а защото Джон сподели, че ги е избрал, за да й напомни за първата им любовна нощ, когато тя прие жестокостта му и отвърна на неговото насилие така, че го обвърза завинаги като със здраво въже.

Джон целуваше мокрите й от сълзи бузи, поглъщайки солените капчици. Кати обхвана лицето му с ръце и притегли устните му към своите. Пожела го неудържимо и желанието й се предаде и на него. Той я грабна на ръце и я занесе в спалнята, свали внимателно дрехите й и я покри с целувки.

Джон усети как страстта я поглъща. Дишаше тежко. Целувките му я караха да тръпне и тя пусна ръка надолу по слабините му, докато го чу да се задъхва. Никога преди не си бе позволявала подобна дързост, но сега искаше да почувства възбудата, която предизвикваше у него и която заплашваше да удави и двамата.

Джон се разтресе от допира й и моментално проникна в нея. Правеше го съзнателно бавно, с мощни, но все пак нежни движения. Задоволяваше желанието й, после пак я възбуждаше, а тя стенеше в несвяст.

Когато се облече за сватбената церемония, Кати едва успя да овладее възторга си.

— Започвам нов живот — прошепна тя, докато се оглеждаше в огледалото. — Ще имам семейство.

Това бе нещото, за което винаги беше мечтала и винаги й бе отказвано. Беше обичана и желана и това я правеше още по-красива.

Малкият параклис беше пълен с цветя. Тази сутрин Кати още не беше виждала Джон. Госпожа Даниълс не й позволи, обяснявайки, че било хубаво булката да бъде очаквана и лицето й да не се вижда поне един цял ден. Кати не беше убедена, че трябва да я послуша, но решиха да се пошегуват с желанието й.

Преди двете с Каролин да потеглят към параклиса, Кати получи в стаята си малък букет бледорозови рози и една библия в бяла, кожена подвързия. На вътрешната страница имаше надпис с почерка на Джон. Той беше попълнил имената на двамата и на първото им дете на определените места. Тя се просълзи от радост.

Джон беше наел гувернантка да заведе Торн в църквата, а Кати и госпожа Даниълс бяха откарани с малка, бяла карета, покрита с бели цветя и бръшлян. Дори юздите на конете бяха окичени със зеленина и на двете жени им трябваха няколко минути, да се съвземат при вида на такова разточителство.

Джон чакаше при портите, за да придружи Кати по пътеката между редовете до свещеника. Тя беше радостна, че лицето й е скрито зад воала. Сълзите, които беше сдържала цяла сутрин, напираха в очите й и заплашваха да рукнат всеки миг.

Когато й помагаха да слезе от каретата, Кати затрепери от вълнение, но Джон я стисна здраво и неговото усмихнато, спокойно лице и вдъхна увереност за тържествения момент.

Тя напрегнато слушаше думите на свещеника. Бързината на церемонията я изненада. Толкова често в сънищата си беше шептяла това „Да!“, че й се стори, че вече е полагала брачната клетва и тази не се отнася до нея. Стоеше вдървено до Джон и едва когато той повдигна воала и леко я целуна, тя се върна към действителността и осъзна какво се е случило. Мечтата й се беше сбъднала.

Целият хол в апартамента на Джон беше изпълнен с кошници с цветя, а масата бе отрупана с толкова много храна, та Кати си помисли че Джон би могъл да покани половината Париж да се нахрани.

Гости на празненството бяха не богатите и известни личности на града, а служителите на хотела. Беше поканил лично всеки един да сподели радостта им и бе уредил да бъдат освобождавани от служебните си задължения по няколко наведнъж, за да поздравят новобрачната двойка.

Нарекоха ги „лудите американци“, но това само ги развесели, а Кати не можеше да си обясни какво го бе подтикнало към такъв жест. Той не беше поканил нито една знаменитост на празника, но въпреки това получиха много благопожелания от хотелския персонал. Всичко беше чудесно и Джон бе успял за пореден път да я изненада.

Кати си помисли, че странностите на съпруга й в младежките му години навярно са докарвали до лудост майка му, имайки предвид специалните изисквания на Джойс по отношение представянето им в обществото. Сигурно бе предизвиквал смут със странното си поведение, но несъмнено той се ръководеше от собствените си разбирания, а не от правила и условности.