Карол Франц - Катрин

Отведоха Кати в обща спалня. Помещенията бяха отделени с прегради. Вътре имаше само едно легло, креватче, стол и шкаф с чекмеджета за дрехи. На същия етаж се намираха и две всекидневни, по една във всеки край на фоайето. Стаята, където се грижеха за децата през по-голямата част от деня, докато майките им бяха на работа, беше точно в центъра на сградата. Беше просторна, слънчева и имаше всичко необходимо за едно здраво и жизнено бебе или детенце. Определен бе месечен преглед от лекар за децата и майките. Казаха на Кати, че ще почива всяка неделя. Бяха осигурени бебешки колички и Кати можеше да намира малко свободно време, за да може да поглези сина си.

Тя се настани бързо и започна работа още същия ден. Наблюдаваше как другите работнички шият, кроят и завършват рокли, които щяха да бъдат продадени на едни от най-модерните дами в Ню Йорк.

— Нашите платове и кройки са много скъпи — поясни началникът, — затова трябва много да внимавате. Нищо не бива да се изхабява, защото ще се наложи да го заплатите.

Думите му стреснаха Кати. Как би могла да плати с нищожната си заплата подобни екстравагантни тъкани или кройка, ако се случи да повреди някоя? Нямаше представа, но и нямаше намерение да допуска грешки. Започна работа с ясно съзнание за всичко. Ръката й никога не й бе изневерявала, затова се почувства спокойна, че всичко ще бъде наред.

С течение на времето Кати овладя тънкостите при ушиването на дамски облекла. Тя се научи да крои, да изрязва частите, да ги сглобява и да прави подгъви на роклите — от най-простите до най-сложните. Работата й доставяше удоволствие, а свободните дни й носеха истинска радост. Неделята беше забележителен ден за всички момичета, които работеха във „Форбис Ексклузив“. Можеха да се посветят изцяло на децата си. Това означаваше дълги разходки по булевардите, малки почерпки, пътешествия из богатите квартали, където гледаха къщите и си мечтаеха за подобно бъдеще.

Няколко от момичетата си имаха приятели, като ги взимаха с екипажите си рано сутринта и ги докарваха обратно много късно вечер. Макар че бе получавала покани от доста мъже, Кати си стоеше предимно сама.

Торн бе единственият, за когото имаше време, и единственият, с когото искаше да го прекарва. Той имаше благ нрав и беше весел и тя никога не се уморяваше да го гледа.

След раждането му Кати често си мислеше за Джон. Въпреки че се опитваше да се убеждава сама в противното, дълбоко в сърцето си тя знаеше, че той жестоко й липсва. Живееше пълноценно. Имаше хубава работа и обичаше безгранично Торн, но душата й оставаше пуста. Джон й беше дал искрица завладяваща любов. Не допускаше, че би могла да предпочете положението на майка си пред благопристойния живот, който водеше сега, но и не можеше да отрече, че само Джон бе в състояние за задоволи онази нужда, която беше предизвикал.

По-малко от шест месеца след като започна работа във „Форбис Ексклузив“, Кати бе повикана в личния кабинет на самия господин Джоел Форбис.

— Седнете, госпожице Камерън — каза той и посочи един стол вдясно от себе си.

Кати седна, опитвайки се да прикрие тревогата си.

— Имам добра новина за вас — каза той приятно. — Местя ви от фабриката в отдела си за индивидуални поръчки в магазина. Момичета с вашите способности рядко попадат при нас. Открихме, че работата ви не само отговаря на нашите изисквания, но в някои отношения дори ги превъзхожда. Няма да пропилявате умението си да сглобявате рокли — каза той делово. — Ще ви обучим да изработвате индивидуални поръчки.

Комплиментът му изненада Кати. Тя знаеше, че работи добре и се зарадва, че това не е останало незабелязано.

— Започвате от утре. Винаги съм смятал, че независимо от високото качество на платовете и кройките, ако дрехата не стои добре, тя не се използва — той се изправи, очевидно много доволен. — Разбира се — добави и излезе иззад бюрото си, — ще получите и увеличение на заплатата, както и полусамостоятелни помещения за вас и сина ви. Приемате ли? — попита той, сигурен от вида й, че е очарована.

Кати не знаеше какво да отговори. Беше толкова поразена, че успя само да прошепне:

— Благодаря!

Новата квартира на втория етаж беше разкошна. Всяко от момичетата имаше собствена спалня с врата, която можеше да се заключва и дневна, която ползваше общо с още едно момиче и детето й. „Какъв лукс — мислеше си Кати. — Най-после ще мога да бъда поне малко сама.“

Кати работеше направо с клиенти за пръв път. Беше преправяла собствените си дрехи и бе ушила униформи за прислугата в дома на Камерън, но това не можеше да се нарече клиентела. Почувства се нервна и напрегната.