Карол Франц - Катрин

Кати не каза нищо. Джон се приближи до кушетката и я дръпна да се изправи. Очите му я питаха, а тя не можеше да скрие обзелите я чувства.

— Нямаше нужда от тази операция, Кати — каза тихо той. — Да беше изчакала малко!

Той я притегли към себе си и зарови лице в косите й.

— Толкова ми се искаше да успокоя тревогите и страховете ти, особено след като знаех, че ти желаеш това бебе. И през ум не ми мина, че си толкова ужасена и ще избягаш при първата възможност.

Кати не помръдна. Стоеше като истукана, без да се вълнува от допира на тялото му. Той отпусна ръце и пак отиде до прозореца. Остана там, загледан в снега.

— Бях жесток и себичен — промълви Джон така тихо, сякаш говореше на себе си. — Когато най-сетне можеше да имам свое дете, аз разбрах, че след тези дълги години на терзания, ти си тази, която би могла да превърнеш в действителност най-голямата и мечта. И какво направих аз? Мили Боже! Аз съм луд!

Кати усети, че гневът й се стопява. Дали пък не беше сгрешила? Може би той й казваше самата истина? Думите му звучаха така искрено. Възможно ли бе да се преструва? Искаше да му вярва. Искаше да отиде до него и да го успокои. Едва се сдържа да не изкрещи, че не е убила детенцето и че то е живо, и толкова хубаво! Но все още не беше сигурна.

Джон забеляза смущението й. Приближи я, взе ръцете й в своите. Допирът му беше топъл и проникна до сърцето й. Той притисна устните си до дланите й и тогава тя усети пронизващи тръпки по гърба си. Очите им се срещнаха.

— Кати — започна нежно Джон, — ще се върнеш ли с мен у дома? Не можем да се оженим, но мога да се грижа за теб. Ще се постарая да забравиш ненавистта към мен, която предизвиках с невежеството си. Не може да си истински щастлива тук като работиш по цял ден.

Едва ли щеше да я заболи повече, ако я беше ударил. Не се бе излъгала! Беше си измислил всичко това с единствената цел да я има отново за любовница. Какъв актьор! Колко убедително звучеше! Почти бе успял да я убеди.

В този момент тя изпитваше само омраза към това болно и подло същество, което използваше всички познати му трикове, за да й попречи да живее почтено и да я върне обратно към срама и безнравствеността. „Как смее да си въобразява, че тя ще се върне само защото ме е помолил?“ — ядоса се Кати.

Тя издърпа ръцете си от неговите, втурна се към вратата и рязко я отвори. Джон така й не разбра причината за гнева й. Не беше казал нищо, което да я ядоса. Беше й обяснил колкото се може по-ясно глупавата си постъпка и бе предложил малкото, на което бе способен — да се грижи за нея и да я защитава. Тя се бе зарадвала на срещата им и беше отвърнала на топлия му поздрав.

— Къде сгреших? — попита Джон и тръгна към нея.

Кати се изпъна, повдигна лице и го погледна право в очите. Събра всичкия си кураж за този последен, както се надяваше, сблъсък с най-големия лъжец сред мъжете.

— Съжалявам, сър — каза тя с тон, който изненада и нея самата със студенината си. — Живея нов живот и не желая да се връщам — нито при вас, нито във вашия дом. Тук се грижат добре за мен, печеля достатъчно. Благодаря ви за любезното и щедро предложение, но се страхувам, че трябва да откажа. Виждате ли аз никога повече няма да живея с мъж, който не е мой съпруг. Въпреки че пренебрегнах приличието, когато споделях леглото ви, аз имам много старомодни разбирания.

Джон я улови за раменете и я разтърси, като че ли искаше да я накара да дойде на себе си.

— Моля те, Кати — каза той дрезгаво. — Забрави миналото и ми позволи да се грижа за теб.

Той я прегърна и прилепи устни към нейните. Не искаше да си тръгва без нея. Нуждаеше се от нея, тя трябваше да бъде с него. Нямаше да й позволи да му откаже. След бягството й той не беше на себе си и не успя да я открие. Тя не можеше да бъде безразлична към него. Не можеше!

Джон поднови атаката си. Прегърна я толкова силно, че тя едва можеше да диша. Целувките му бяха власти, обсебващи и жадни и Кати трябваше да мобилизира всичките си сили, за да не се поддаде.

Отново я обзе слабост. Той беше прекалено силен за нея, прекалено привлекателен. Искаше само едно, да я прегръща, да се стопява в обятията му. Беше работила толкова много и пред себе си виждаше само работата. Почти не й оставаше свободно време, не познаваше никаква мъжка компания. Имаше само Торн. Той беше чудесно, сърдечно дете и тя нежно го обичаше, но нима трябваше да има само него в целия си живот? Щеше ли това да й стига? Можеше ли да заличи прекрасните моменти, които можеше да прекара с Джон? Нямаше ли да бъде по-добре просто да се остави на течението и да тръгне с него? И щеше да притежава нещо, вярно, не точно това, което желаеше, но във всеки случай много повече, отколкото имаше в момента. Майка й бе живяла като любовница през целия си живот и бе намерила своето щастие. Поне Кати така мислеше.