Карол Франц - Катрин

В салона имаше дами, на които се правеха проби от девет часа сутринта до осем вечерта. Работата не беше толкова уморителна, колкото целодневното шиене, но Кати се чувстваше ограбена заради Торн. Тя го виждаше за кратко сутрин, а тогава той почти винаги спеше, както и вечер, когато свършваше работа. Не се оплакваше, понеже изкарваше повече пари и действително нямаше избор, но беше тъжна.

Времето просто летеше и с него работата й в салона ставаше все по-лека. Работното й време бе все така десет часа, но понеже ръководеше всички изходни поръчки, можеше да си позволи две-три половинчасови почивки през деня, когато приключеше със задачите, за да поиграе със сина си. Никой не й правеше забележки за отсъствията й — тя винаги се връщаше, щом в кошницата й се появяха дрехи за поправка или някоя клиентка чакаше за последна проба.

Точно тогава беше средата на коледните празници и като че ли за една седмица всички в Ню Йорк изпитаха нужда от нови дрехи.

„Форбис“ беше претъпкан от сутрин до вечер. Почти през целия ден Кати стоеше на колене, за да подгъва и да поправя колкото се може повече рокли. Работеше усърдно и резултатно и това, че допринася по някакъв начин за празника, й доставяше удоволствие. Друг приятен момент беше премията, която очакваше да получи за усилията си. На следния ден след Коледа Торн щеше да навърши годинка и Кати беше запланувала тържество и за двамата.

В навечерието на Коледа, докато привършваше поправката на една от многото рокли, които трябваше да бъдат готови същата вечер, вратата на салона се отвори и влезе една двойка. Кати не вдигна глава да погледне, но уханието на парфюма й се стори изненадващо познато. Продължи да работи още известно време, чудейки се къде я е срещала. Изведнъж си спомни, и когато вдигна глава, погледът й се закова върху лицата на Джойс и Джон Камерън.

Сграбчи я внезапен пристъп на страх и трябваше да седне. Не беше ги виждала от година и половина, откакто бе избягала от съдбата, която упорито се опитваше да забрави. Джон беше облечен в палто от камилска вълна и тъмнокафяв панталон. Не носеше шапка и Кати забеляза топящи се снежинки в златисто-кестенявите му коси. Изглеждаше смущаващо красив и тя трябваше да задържи дъха си в гърлото. Когато очите им се срещнаха, по тялото й премина особена тръпка. Тя потрепери. Прииска й се да се хвърли в прегръдките му. Напоследък се чувстваше толкова самотна и сега разбра, че всъщност той й бе липсвал много.

Джон задържа погледа си върху нея цяла вечност, както й се стори. Като улови в него дълбока тъга, която моментално изчезна и на мястото й се появи усмивка, топла и вълнуваща като целувка.

Беше променен. Изглеждаше по-възрастен. В момента, когато погледна в очите й, обърнати нагоре към него, като че ли целият свят изчезна и останаха само те двамата и невидимата връзка помежду им. Той отиде до нея и безмълвно я вдигна. Беше я хванал здраво, някак живо и топлината на дланта му заля цялата й ръка.

Кати прие помощта му също мълчаливо. Не можеше да откъсне очи от неговите. Джон проговори пръв и наруши магическото въздействие, което всеки произвеждаше върху другия.

— Добър вечер, госпожо — каза той мило, а в ъгълчетата на устата му се появи усмивка. — Бихте ли ми отделили минутка от времето си?

Кати не можеше да говори. Обзелата я слабост не й позволи да направи нищо друго, освен да кимне утвърдително. Гласът на Джон звучеше съвсем делово, със съзнанието, че ги наблюдават и тя си отдъхна, че той няма да предизвика ненужно подозрение.

Тя се извини на жената, над чиято рокля работеше и се огледа наоколо да види дали началникът й е наблизо. Намери го в отдела за опаковки и го попита дали може да поговори няколко минути със свой стар приятел. Той й кимна утвърдително и изпрати друго момиче при клиентката й.

Като забеляза вълнението и на двамата, Джойс се зае да си избира нова пелерина.

Кати се изкачи нагоре по стълбите към стаята си, следвана от Джон. Нито един от двамата не проговаряше. Тя влезе в дневната, задържа вратата за него и после я затвори след себе си. Сърцето й биеше тъй силно от неочакваната среща, че беше сигурна, че той го чува. Тя се подпря на вратата с гръб към него с надеждата да успокои бушуващите чувства. Не смееше да се обърне. Нямаше нужда, миг по-късно Джон я обърна, притегли я в прегръдката си, притисна я към себе си и впи устни в нейните с бързина и жестокост, които изтласкаха всичко друго освен напрегнатото желание, което се бе натрупвало тъй дълго. Целуваше я безумно и това възбуди в нея желанието, потискано месеци наред. Дори през тежкото му палто Кати усети как той се напряга и разбра, че скоро ще изгуби контрол над себе си.