Карол Франц - Катрин

Кати едва можа да държи сълзите си. Бети Хопкинс продължи:

— Проверили сме всички филиали на господин Форбис, а един от нашите служители проучи условията на базата на едномесечни данни. Господин Форбис не е нарушил споразумението в нито един случай.

Бети не можеше повече да се преструва, че не забелязва сълзите й. Тя се наведе и й предложи чиста кърпичка, понеже Кати едва смогваше да изтрие стичащите се от очите и вадички.

— Джоел Форбис е чудесен човек. В замяна на подслона, който осигурява за майката и детето, той иска само всяка девойка да работи в предприятията му осем часа дневно, шест дни от седмицата. Работата се състои в кроене, шев и други дейности, като през останалото време те са при децата си.

Кати бе овладяла сълзите си и гледаше жената пред себе си с благодарност. Бети прибра мократа кърпичка обратно в джоба си и отново продължи да изброява условията, които смяташе, че трябва да обясни.

— Има и малка заплата.

Тя изглеждаше доволна, че Кати ще изкарва по нещичко извън квартирата и прехраната.

— Това може да се окаже изход за вас от тази трудна ситуация — и тя я погледна сериозно. — След като вече показахте колко сте сръчна, аз съм убедена, че заплатата ви дори ще се увеличи.

Всичко това приличаше на сън наяве, на отклик свише. Никога не си бе представяла, че когато се озове сама с детето си без съпруг, който да я подкрепя и закриля, всичко ще бъде тъй лесно, както й изглеждаше в момента.

Изтормозеното й тяло бе завладяно от неочаквано спокойствие. Тя се обърна към Бети Хопкинс с достойнство и увереност.

— Ще бъда много задължена на господин Форбис, ако приеме мен и детето и ще направя всичко възможно да се отплатя за добрината му. Не съм и сънувала нещо толкова хубаво. Бих искала да благодаря на вас и на всички за вниманието, което проявихте към мен.

Бети Хопкинс се изправи и Кати я последва.

— Ще направя необходимото, скъпа госпожице. Когато сте готови да тръгнете от тук, вие и детето ви ще има къде да отидете.

Кати излезе от офиса с олекнало сърце. Беше щастлива.

След два дни тя стана майка. Роди момче. Кръсти го Торн — на името на своя дядо. От майка си знаеше, че той е пристигнал в Америка от Ирландия с един от първите емигрантски кораби.

Кати погледна бебето си и се разплака. Беше толкова красиво. Нямаше никаква коса и така се виждаше чудесно оформената му главичка. Естествено имаше сини очи. Мъничкото му телце й се стори съвършено. Оставаше й само да се помоли да бъде също толкова съвършено и в умствено отношение.

„Моля те, Господи — мълвеше тя, — не позволявай да остане неразвито. Толкова е красив, а и едва ли ще имам някога друго дете.“

Кати знаеше, че не бива да се пазари с Бога — майка й го бе казвала неведнъж, но в този момент се осмели да предложи собствения си живот в замяна на господната намеса в полза на детето.

„Ако приемеш тази моя молба, Господи, никога повече няма да искам до края на живота си“ — помоли се тя.

Кати беше обяснила, доколкото й бе възможно, за умствената нестабилност на бащата на Джон на лекарите, които се грижеха за нея. Всички я изслушаха внимателно и след щателен преглед й казаха това, което най-много искаше да чуе.

— Бебето ви е физически и психически здраво, доколкото можем да преценим — обясни доктор Мелбък. — Сам по себе си фактът, че бащата на Торн е имал психически неуравновесен родител, не е решаващ. Бащата на вашето дете не е проявявал подобни белези. Същото е и за факта, че бабата и дядото са били първи братовчеди. Така или иначе, наследствеността не е единственият фактор при формиране на психиката. Средата и отношението имат също толкова тежест за едно здраво дете.

Кати не бе сигурна, че е разбрала всичко, казано й от лекаря, но схвана достатъчно, за да прогони кошмарната тревога, съпътствала я през всичките тези месеци. Като че ли от раменете й се бе смъкнал огромен товар и тя не можа да сдържи щастливите си сълзи.

— Хайде, хайде, дете мое — пошепна доктор Мелбък и я потупа по рамото. — Всичката любов, която се готвиш да дадеш на това дете, ще го направи щастливо.

Кати смънка някаква благодарност и излезе от стаята. Докато вървеше към детското отделение с Торн на ръце, тя благодари на Бога за щастливата си съдба. Според лекарите той ще бъде нормален. С всичко останало тя щеше да се справи.

януари, 1866

Когато Торн стана на един месец, майка му го занесе в новия им дом. Бети беше уредила Кати и синът й да бъдат откарани от приюта в главната канцелария на „Форбис Ексклузив“ на тридесет и трета улица. Сградата беше на няколко етажа и побираше магазините, работилниците и квартирите на работничките, които като нея живееха под наем.