Карол Франц - Катрин

— Ще бъда щастлива да мога — каза Кати малко разтревожено. — Ако не е прекалено скъпо. Нямам много пари.

— Сумата е доброволна, Катрин. Няма установени такси. Това е милосърдна организация, но някои млади дами тук могат да си позволят да ни подпомогнат финансово. Нашата молба е единствено да подкрепите някои от нашите фондове, ако имате тази възможност, за да продължим да съществуваме.

При мисълта, че не ще я отпратят поради липса на достатъчно пари, Кати си отдъхна.

— Колко бихме могли да получим за грижите си към вас, скъпа? — попита Бети Хопкинс мило.

Кати не знаеше какво да отговори. Не беше изхарчила нищо от малката сума спестени пари, освен тези за билета си по влака и за файтона до тук, но се надяваше да разполага с останалото, след като напусне дома, за да издържа себе си и детето, докато си намери работа. Естествено разбираше, че би било егоистично да задържи всичко за себе си и да се надява на грижите на чужди хора. Не можеше да излъже с колко пари разполага.

Тя беше готова да даде всичките си пари, но преди да отговори чувството й за практичност надделя над щедростта и тя предложи сто долара от ревниво спестяваните средства.

— Вие сте изключително щедра — каза госпожата, изправи се и отиде до Кати. — Моля, донесете ми ги тук след вечеря. А между другото, получих медицинското ви свидетелство и се радвам да ви съобщя, че сте абсолютно здрава. Ще родите чудесно бебе.

— Благодаря, госпожо — отговори момичето щастливо и стана да си върви. — Има ли още нещо?

— Само едно — отговори пълната жена. — Имате ли намерение да задържите детето?

— Не зная — каза Кати срамежливо. — Още не съм мислила за това. Трябва ли да взема незабавно решение?

— Разбира се, че не — отговори й Бети. — Но понеже някои момичета решават още преди да постъпят тук и от опит знам, че никога не променят намеренията си. Просто сметнах за необходимо да ви попитам, за да съм подготвена, когато ни напуснете.

— Много искам да го задържа, но все още не знам дали ще мога. Зависи от обстоятелствата — каза Кати.

Сервираха храната в обща трапезария. На Кати бе посочено място на една маса с още пет други момичета. Всички бяха групирани приблизително по датата на раждането, щяха да ползват заедно услугите на дома и тя се надяваше с течение на времето да се сприятелят.

Повечето от тях бяха тук от няколко седмици и вече бъбреха оживено. Говореха открито за връзките си с бащите, като че ли необичайното им положение нямаше особено значение за тях и не бе предизвикано от безнравствена връзка. Като че ли самата мисъл никога не им бе хрумвала.

Кати се запита дали собственото й отношение щеше да се промени след време. В момента все още се чувстваше много виновна и объркана.

Когато се прибра в стаята си, тя премисли всичко, което се бе случило през този ден. Нещата се подреждаха добре и тя бе доволна. В крайна сметка положението не се оказа толкова ужасно. Сама бе решила как да постъпи и затова се помоли Бог да я подкрепя.

Времето течеше бързо. С всеки изминат месец тя все повече се успокояваше и набираше увереност. Очевидно Джон не бе успял да я открие. Скоро щеше да си има дете и да започне нов живот.

Кати заплати придобитата свобода със самотност. Не можеше да прогони от мислите си хубавите часове, споделени с Джон. Мислено проследяваше постепенната промяна в отношението му към нея.

В отговор на нейната любвеобилност и дружелюбие Джон я допусна до познанието, което той самият бе придобил. Разполагала бе с безценно време за четене и жадно бе изчела много от книгите в библиотеката. Припомни си нощта, когато двамата седяха край камината и той отговаряше търпеливо на въпросите й. На него, като че и му доставяше удоволствие да я учи, както и на нея да бъде обучавана. Тя възприемаше всичко с невероятна бързина, обожаваше всяка минута от съвместните им занимания.

Джон беше направил опит да я учи на френски и двамата се бяха смели като деца на начина, по който произнася и най-елементарните фрази. Когато най-сетне успя да поведе някакъв разговор на този език, гордостта й бе засенчена от тази на учителя й.

През деня Кати беше ангажирана с леки задачи, които възлагаха на всички млади дами. Тя ги вършеше с достойнство и в добро настроение. Двете девойки, които бе забелязала да плачат в дъното на вагона по пътя за Ню Йорк, също бяха тук. Бяха сестри и се говореше, че баща на децата, които очакваха, е един и същи мъж.

Кати им съчувстваше. Те като че ли изобщо не можеха да се приспособят към обстановката, нито пък към напредващата им бременност. И тъй като избягваше неприятните мисли, тя деликатно странеше от тях. Тяхното присъствие на практика потискаше всички.