Карол Франц - Катрин

Кати не се довери на никого, нито пък се шегуваше с останалите момичета. В резултат на това й бяха лепнали прякора „Госпожица Приличната“. Тя нямаше нищо против, но й тежеше, че не я викат за разговорите след вечеря. Доста дълго време след постъпването си, тя не бе успяла да се сприятели с нито едно от момичетата. И през по-голямата част от деня беше сама. Понякога нощем се чудеше какво ли прави Джон. Беше лято и плажът сигурно беше прекрасен. Дали той е все така ентусиазиран от лодката си, както преди, когато тя го подкрепяше?

Колкото преди не искаше да бъде открита, толкова сега страдаше при мисълта, че е изоставена. Явно Джон не бе положил големи усилия да я търси. След много сълзи и напрегнати разсъждения Кати прие, че той е доволен, защото се е отървал от нея и от товара на бременността й.

Но колкото и да се опитваше да забрави утехата на прегръдките и страстните целувки на Джон, нощем Кати се будеше с въздишки и се опитваше да задържи съня, в който той я галеше. Всеки път след подобни сънища тя се чувстваше самотна и нещастна.

Мислеше си, че го познава достатъчно добре и макар да бе проявил признаци на привързаност към нея, тя трябваше да си признае, че вероятно се е заблудила. Молбата му да премахне детето беше така неприсъща за нрава му, че Кати още не можеше да разбере как бе изрекъл онези думи за аборта. Може би причините му щяха да бъдат приемливи за някой, който не ценеше толкова живота, но за нея едно мозъчно разстройство не беше достатъчна причина за крайната мярка, която й бе предложил.

Джон беше признал категорично, че обича децата и че никога не се е надявал да има свои собствени. Защо тогава бе пожелал да унищожи бебето, което би могло да се роди нормално. Така й казаха тук и тя горещо го вярваше. В края на краищата реши, че просто си създава извинение за слабостта на характера му, която до момента бе отказвала да приеме. Не разбираше защо се стреми да го идеализира в мислите си.

С напредването на времето се покачваше и теглото й, и за Кати ставаше все по-трудно да изкачва стълбите повече от два пъти дневно. Намираше се толкова наедряла и отблъскваща, че се радваше на отсъствието на Джон. Не желаеше той да я вижда в това състояние. От друга страна, притеснението й за това, какво би си помислил той за вида й, я дразнеше.

Коледа беше само след две седмици. Всички бяха възбудени и радостни. Поставиха елхичка в големия салон, която украсиха с приготвени от всички момичета украшения. Моментът наближаваше и Кати започна да усеща как бебето се движи в корема й. „Движи се като акробат — мислеше си тя. — Само да се роди нормално… Толкова ще бъда щастлива!“

Тя знаеше, че скоро трябва да вземе важно решение, но все отлагаше с надеждата, че ще се появи някакво обстоятелство, което ще й позволи да задържи детето.

В навечерието на Коледа я повикаха в малкия офис, където бе приета в първия ден на пристигането си. Бети Хопкинс я поздрави сърдечно и я покани да седне.

— Госпожице Камерън — започна тя, — дойде моментът да ни съобщите дали смятате да задържите детето или не. От това, че не получавате никакви писма, съдя, че вие действително сте самотна, както ни информирахте. Бащата на вашето дете не се появи да предяви претенции, както често се случва тук. Мисля, че е мое задължение да ви обясня какви са възможностите преди да направите своя избор.

Тя стана от бюрото и се доближи до прозореца, който гледаше към опустялата градина.

— Преди всичко, ако решите да задържите детето, ние имаме възможността да ви предложим работа в едно много добро шивашко предприятие — каза тя.

Кати усети погледа й върху себе си и сърцето й заби силно в гърдите.

— Не ми е убягнало от погледа, че вие не само имате добро образование, което не е характерно за тукашните момичета, но и умеете прекрасно да шиете.

— Благодаря — промърмори Кати.

— „Форбис Ексклузив“ е предприятие за дамско облекло, в което се изработват най-изисканите рокли в Ню Йорк. Поради конкуренцията и стремежа да предложи най-доброто на разумни цени, господин Форбис наема наши момичета винаги, когато има свободни места. Ние имаме късмет да предлагаме това на пансионерките си. Условията са напълно приемливи. Той поема майката заедно с детето, осигурява жилище и храна, както и подходящи условия за бебето, докато майката е на работа. Джоел Форбис разполага с няколко сгради в града и много млади работнички, които са истински майсторки в занаята. Според мен вие сте много подходяща, ако решите да направите този избор.