Карол Франц - Катрин

— Ето, душичке — каза тя благо. — Ето и името, и адреса. Мисля, че това е религиозно място, ама няма значение каква си. Те приемат всякакви.

Кати внимателно сгъна листчето и го мушна в джоба си.

— Необходим е малък бакшиш — продължи Джози. — Имаш ли някакви пари.

— О, да, да — отговори бързо Кати.

Джози изглеждаше облекчена, че няма да я помолят да заплати пътуването до Ню Йорк.

— Виж какво, малката, много момичета посещават това място — тя прегърна Кати през рамото. — Казвали са ми, е не е никак лошо.

Кати се изправи и Джози я изпрати до вратата. Внезапно момичето се обърна, прегърна я и прошепна гореща благодарност в ухото й. Джози усети буца в гърлото си.

— О, наистина няма за какво — Джози се опита да сдържи сълзите си. — По всяко време — тя отвори вратата и Кати пристъпи навън, — ако имаш нужда от нещо, което бих могла да направя за теб, непременно се обади, нали? От сърце ти желая успех. А сега хич не се тревожи, не си първата, която забременява, нито пък ще си последната.

След като бе изрекла всичко, което смяташе за необходимо, Джози тръгна нагоре по стълбите и извика:

— Ида, ида де!

Кати затръшна вратата след себе си и си тръгна с облекчено сърце. Мислите й шеметно се въртяха. Вече знаеше какво да прави. Трябваше да се измъкне, без да възбужда подозрение. Щяха да изминат месеци преди раждането на бебето. Ако оставеше каквито и да било следи, Джон щеше да я открие и тогава — край на свободата й.

Щом се прибра у дома, Кати намери в преддверието писмо от госпожа Даниълс. В главата й бързо се зароди план. Никой до момента не я бе разпитвал за семейството й, а госпожа Бейтс и Джон бяха единствените, които знаеха, че майка й и сестрите й са починали в същата година, когато бе постъпила на работа в къщата. Понеже не беше споменавала баща си, даже и Джон не знаеше със сигурност дали той е още жив.

Кати побърза да почука на вратата на библиотеката, където знаеше, че ще намери Шон и Джойс да четат кореспонденцията си.

— Моля да ме извините, госпожо — поде нервно тя. — Току-що получих писмо от дома — тя лекичко размаха писмото на госпожа Даниълс. — Трябва веднага да замина за Седърууд. Баща ми е тежко болен и може да умре всеки момент. Писала ми е наша близка приятелка, която ме вика да тръгна веднага.

От очите й капеха едри сълзи. Не можеше да повярва, че ги е предизвикала съзнателно с чувството, че само така може да се измъкне веднага, без да й се налага да отговаря на многобройни въпроси.

— Тя ме моли да тръгна незабавно — повтори Кати. — О, надявам се, че няма да е твърде късно — продължи тя през сълзи, загледана в лицата им. Надяваше се да ги е убедила, но не можеше да бъде сигурна.

Джойс бе разбрала, че Джон е отпътувал същата сутрин и макар да нямаше и идея какво се беше случило между сина й и любовницата му, тя бе недоволна, че той не беше сметнал за необходимо да я уведоми. Наложи се да научи за отсъствието му от госпожа Бейтс, която го бе видяла да излиза почти без багаж.

— Знаеш ли къде е заминал Джон и кога ще се върне? — попита Джойс.

— Не — излъга Кати. — Той не винаги ми се доверява.

— Естествено — каза майка му пренебрежително. — Не разбирам какво го е накарало да замине така внезапно.

В мълчаливата война между двете жени бе настъпило примирие. Кати гледаше да не й се мярка пред очите, доколкото бе възможно, и въпреки че Джойс продължаваше да се отнася с нея като с прислужница, тя знаеше, че Джон е разговарял с нея. Поне в негово присъствие Джойс се опитваше да се държи добре.

Шон се изправи на крака точно когато Кати сгъна писмото и го скри в джоба си.

— Ще се върнеш ли тук, драга? — попита той учтиво.

Кати не беше говорила с него, но чувстваше, че на него му е ясно, че тя е станала любовница на Джон против волята си. Не, че Джон му бе казал това, той го беше усетил по някакъв начин. Погледите им се срещнаха и Кати бързо отвърна очи, опитвайки се да контролира гласа си.

— Веднага щом премине кризата — излъга тя.

Шон се усмихна, а на нея й се стори, че той знае, че тя си отива завинаги.

— Е, мога ли да тръгвам? — попита тя и се втренчи в добрите му очи.

— Разбира се, скъпа — каза той бързо. — Естествено ще заминеш при баща си. Аз самият бих пожелал синът ми да дойде при мен, ако съм болен — добави той под раздразнения поглед на съпругата си, която стоеше с отворена уста. — Тръгвай бързо. Вземи някой да те закара до гарата. Имаш ли достатъчно пари? — сети се да я попита.

— Да, да, благодаря — отговори Кати. — Имам всичко необходимо.