Карол Франц - Катрин

— Обичам те!

Когато Кати се събуди на другата сутрин, Джон беше заминал. Беше я предупредил, че ще отсъства, а тя се запита колко ли време ще му отнеме уреждането на аборта. Не бе споменал на родителите си, че заминава, не се интересуваше какво могат да си помислят. Беше обещал да не се бави дълго, не повече от два-три дни. Кати реши, че ако изобщо някога избяга, това трябва да стане веднага, преди той да се завърне.

Почувства се по-самотна от всякога. Нямаше никакво семейство, на което да разчита. Идеята за бягството, дори преди да забременее и да се сблъска с толкова тежък проблем, всеки път я бе плашила. В момента обаче нямаше и най-малка представа как би могла да се справи.

„Защо си нямам някого, с когото да мога да поговоря, някой, който да знае какво може да се направи и който да ми помогне — мислеше си Кати. — Трябва да има някакво място, където неомъжените момичета да могат да раждат децата си. Едва ли аз съм единствената, която някога е забременявала, без да има съпруг.“

Беше чула слугите да си шушукат, но тя вече не принадлежеше към техния кръг и в никакъв случай не би поискала съвет от тях за каквото и да било. Никой не биваше да узнае.

Кати падна на колене. Изглежда единственият, към когото можеше да се обърне, не беше на този свят. Благодареше горещо на майка си за вярата, която й бе предала:

— Господи, помогни ми — молеше се тя. — Искам да запазя това дете.

Обикновено молитвите не дават мигновен резултат, но когато се надигна от пода, Кати неочаквано си припомни Джози. Едрата жена работеше в единствения публичен дом в града. Кати я беше срещала един-единствен път на брега и сега се чудеше дали Джози ще си спомни за нея. Трябваше да пробва шанса си. Би могла да й помогне. С оглед професията, която си бе избрала, тя сигурно разполагаше с информация, точно от каквато Кати се нуждаеше.

Облече се бързо и каза на госпожа Бейтс, че отива в града да си купи нещо Поръча малък екипаж, който да може да управлява сама, и се подкара към града.

Кати спря пред аптеката и измина пеша разстоянието до сградата, където знаеше, че Джози работи. Застана пред малката бяла постройка и погледна нагоре. Обзе я съмнение, дали постъпва правилно, като се кани да посвети един напълно непознат човек в тайната си. Голяма част от решителността й се бе изпарила по пътя.

Но нямаше друг освен Джози. Кати пое дълбоко въздух и почука на вратата. Веднага й отвориха и я поканиха да влезе в просторна дневна вдясно от преддверието. Стаята беше обзаведена твърде помпозно и тя се огледа с любопитство преди Джози да се появи, извикана от каква невзрачна, близо шестдесетгодишна, жена.

В първия миг Джози я изгледа учудено, но после позна Кати и приветливо й протегна ръка за поздрав.

— Здрасти — каза тя високо. — Да не би да си решила да сменяш работата си.

Кати отвърна с принудена усмивка на смеха й.

— Какво те води насам, миличка? — попита Джози, като се приближи.

— Дойдох да те попитам за нещо — каза Кати неуверено. — Необходим ми е твоят съвет.

Джози беше по нощница и Кати се надяваше, че не я е измъкнала от леглото, докато е била с някой клиент.

— Това ли е всичко? Добре, ама аз какво да направя за теб?

Кати се разрида. Джози дойде до нея, хвана я за раменете и лекичко я раздруса.

— Хей, хей, това пък защо е?

Кати се поуспокои малко и направи усилие да и разкаже защо бе дошла, като спести само желанието на Джон да абортира детето. Изглежда че всичко това се стори забавно на Джози, но когато заговори, гласът й звучеше утешително.

— Слушай, мила моя — започна тя, — аз мога да ти помогна. Сега ще престанеш ли да плачеш?

Тя настани Кати на един стол и седна до нея.

— Знам едно място. То се намира в Ню Йорк, някои от нашите момичета са ходили там. Чувала съм, че е много хубаво. Успокой се сега, а аз ще отида да потърся адреса и името.

На път към вратата Джози изведнъж се обърна и отново заговори:

— Знаеш ли, че ще е много по-лесно, ако изобщо не се занимаваш с тези неща. Няма да има нужда да ходиш далече, пък и абортите вече не са толкова опасни, както преди — тя се върна към Кати. — Какво ще кажеш? Искаш ли да питам за името на доктора? Знам един много добър, от нашия град е.

Кати не я погледна, но очите и отново се напълниха със сълзи.

— Добре де, добре, забрави това. Само ми хрумна — и тя излезе от стаята.

Джози удържа на думата си. След по-малко от пет минути тя се върна с някакво листче в ръка.