Карол Франц - Катрин

Джон за миг се замисли.

— Може би е сгрешила, но вече е твърде късно да обмислям какво бих направил със себе си, ако не знаех. И тъй, след завършване на колежа аз заминах за Европа, за да си почина, както смятаха всички. Бях тъй дълбоко засегнат от признанието на майка ми, че исках да се махна далеч от всички. За мен беше твърде болезнено да живея сред хората, с които бях прекарал целия си живот, след като така изненадващо бях разбрал, че моето място не е сред тях. Бях решен да си създам собствен живот, да се свържа с друго семейство, да си намеря съпруга и да започна нов живот. Не исках да се връщам повече, не исках и да виждам отново роднините си, които всъщност не ми бяха такива. Знам, че е било глупаво, но това за мен беше единственият начин да облекча болката и гнева, които ме тормозеха. В Англия срещнах Елизабет Баристър… Беше много млада, красива и ужасно разглезена. Баща й любезно ме покани у тях на вечеря същата вечер. Тогава се запознах с момичето, което по-късно стана моя съпруга. Елизабет се държа мило, изискано и много естествено, без изобщо да се натрапва. Сигурно само една жена би могла да прозре намеренията й. Наблюдаваха я строго, не й позволяваха никакви волности. Тогава аз не знаех, но тя през цялото време е търсела подходяща партия да се ожени, за да се освободи от постоянния надзор. Беше общителна и страстна натура. Изглежда, че семейството й трудно е овладявало темперамента й в очакване на подходящ кандидат, който да я поеме в ръцете си. И аз като последен глупак веднага се хванах на въдицата.

Джон се размърда, но не пусна Кати и нито веднъж не я погледна. Явно бе, че още преживява този период от живота си и не иска Кати да забележи болката му.

— След като сервираха вечерята, всички гости бяха поканени в салона. Имаше организиран бал. Докато се хранехме, Елизабет се наведе към мен и ми каза, че иска да поговорим насаме. Няколко минути по-късно тя се извини и излезе.

Аз я последвах, като изчаках достатъчно време да не събудя подозренията на останалите. Минах през предверието и се озовах точно зад дневната. Когато се приближих, тя ме повика и без да каже нито дума, ме прегърна и ме целуна изненадващо опитно за възрастта си. През цялото време си мислех, че се държи странно. Беше вълнуваща, а на мен ми бе забавно и приятно, че ме намира привлекателен толкова, че да рискува да я хванат и строго да я накажат за непристойното й поведение.

Бях лесна плячка за мрежите на Елизабет. Никога дотогава не ми се бе случвало подобно нещо. Тя ме беше примамила да й направя предложение за женитба и аз не я разочаровах. Тогава просто не можех да повярвам, че съдбата е толкова благосклонна към мен и съм намерил разрешението на проблема, с който бях пристигнал отвъд океана.

Семейство Баристър знаеше малко за мен, всъщност само това, че принадлежа към небезизвестната „империя Камерън“. Бях приет незабавно и сватбата бе уредена тъй бързо, че дори нямах време да се убедя, че Елизабет е жената, която търсех.

Аз знаех много малко за жените. Елизабет ме караше да мисля, че съм най-желания мъж на света и че едва ли не през целия си живот ме е чакала да я открия. Не я обичах, но тя ме уверяваше, че любовта ще дойде с времето. Бях се превърнал в самото очакване за промяна в живота ми, а тя бе завладяла изцяло сетивата ми. Изобщо не се усъмних в прибързаната женитба.

Джон въздъхна така, сякаш се упрекваше за наивността си. Хвърли бегъл поглед към Кати, после сведе очи и продължи:

— След сравнително кратък меден месец ние се установихме и аз се захванах с едно предприятие за дървообработване. Наблизо имаше обширни гори и пълноводна река. Купих земята много евтино. Наех работници, за кратко време научих всичко, свързано с тази дейност. Получи се истински обещаващ концерн и аз се гордеех с постижението си.

Не разбирах защо Елизабет се сърди на отсъствията ми, след като работех толкова упорито за нашето общо бъдеще. Тя започна да предизвиква скандали, не ми говореше дни наред. Потънал в грижите по предприятието, аз я оставих да прави каквото пожелае. Тя започна да прекарва времето си извън компанията на други жени. Къде ходеше и какво правеше, аз не я питах. Задоволяваше ме това, че тя е щастлива и скандалите свършиха. Елизабет не се опитваше да бъде добра съпруга и да се грижи за домакинството, но аз отстъпих и в това отношение. Знаех, че не мога да я даря с дете и затова й предоставих свободата да си намери други занимания.

Всичко започна да се разпада преди още да е изминала година от женитбата ни. Съпругата ми изглежда беше срещнала някой, който харесваше повече от мен. Не й беше трудно да се оправя с моя благ нрав и започна да си урежда срещите под собствения ми покрив.