Карол Франц - Катрин

Той въздъхна.

— Каква точно е била болестта му, наистина не знам. Но Джойс смята, че е достатъчно сериозна, за да не ми позволява да я предавам на бъдещо поколение. Вярно или не, съзнанието й не може да приеме, че тя ще допусне раждането на внучета с умствени дефекти. Тя прекалено много ме обича и не ще разреши да страдам заради собствената й слабост. Възможно е дори само роднинската връзка между двамата ми родители да допринесе за психическата нестабилност на евентуалното ми поколение. Джойс е скрила изневярата си от Шон и след смъртта на Джонатан не вижда никаква основателна причина да създавам поколение и да правя всички около себе си нещастни. В случай на някакъв психически дефект в детето, Шон би могъл да се досети. Той е разбрал, че съм се родил не съвсем в определеното време и освен това е знаел за любовта на Джойс към Джонатан, знаел е и за неговото заболяване въпреки усилията й да го скрие.

Джон спря за малко, за да прегърне Кати.

— Виждаш, че не можеш да родиш това дете, нали, Кати? То не само ще бъде незаконородено, но най-вероятно психически нездраво. Ще ти донесе само мъка.

Кати изпита истинско състрадание към този мъж, постепенно завладял тялото и душата й. Изглеждаше смазан и състарен. Не можеше да увеличава мъките му.

Искаше да го успокои поне за известно време. Щеше да се наложи да състави някакъв план. Не можеше да остане в тази къща. Вече бе решила да остави бебето, така че трябваше да намери подходящо място, за да го роди, без да навреди на Джон и родителите му. Нямаше да бъде трудно да обясни заминаването й. В края на краищата, тяхното съжителство не беше благословено.

Да го загуби сигурно щеше да й причини страдания, но не биваше никога да се връща обратно. Самата тя беше живяла като незаконно дете и не можеше да позволи дори едно слабо психически създание да живее по този начин.

Върна се назад към детството си. Стори й се, че би било много по-добре, ако тяхната майка им беше казала, че баща им е умрял. Тогава поне биха могли да си представят, че някога са били желани и обичани, а не че са плод на забранена любов.

Джон реши да се разходи на плажа. Кати отказа да го придружи и си легна, за да обмисли всички въпроси, които трябваше да реши преди да предприеме нещо.

Лежа будна почти през цялата нощ. Прехвърляше вариант след вариант, но се отказваше от всички. Само за едно беше сигурна: Джон нямаше да й позволи да роди детето, ако останеше при него. Щеше да намери някакъв начин да я убеди и да я подчини на желанието си, както бе успял да промени отношението й към безнравствената им връзка. Имаше силна воля и знаеше как да се справя с нея. Ако останеше с него, щеше да постъпи според волята му. Трябваше някак да го заблуди, за да може да му се изплъзне. Нямаше да бъде лесно, но беше длъжна да го направи. Трябваше!

Когато Джон се прибра, тя вече спеше и не го усети. Съзнанието й беше измъчено от мислите, затова сънят не я отмори. Тя се събуди като пребита. Чувстваше се зле. Слънцето вече изгряваше и тя заключи, че е около шест. Изми се на мивката в стаята си, сложи си чиста ленена роба и тихичко влезе в стаята на Джон.

Беше заспал в голямото кресло до леглото. Тя отиде до него, седна върху леглото и се загледа в лицето му. Нервното напрежение сковаваше красивите му черти дори и в съня и Кати реши да го събуди. Трябваше да действа колкото може по-бързо. Имаше да върши толкова много неща!

— Джон — каза тя нежно. — Джон, събуди се. Искам да говоря с теб.

Той моментално отвори очи и сънено я погледна.

— Какво има? — попита той.

— Нищо, просто исках да знаеш, че ще постъпя както пожелаеш — тя полегна върху леглото, за да скрие сълзите си. — Ако не искаш да раждам това дете, аз ще направя каквото е необходимо.

Надяваше се, че думите й звучат убедително. Ако той само за миг се усъмнеше, всичките й планове щяха да пропаднат.

— Моля те, погрижи се да уредиш нещата. Аз ще се подчиня — шепотът й заглъхна и една сълза се търкулна по бузата й.

Джон скочи на крака и застана до леглото. Падна на колене пред нея, обгърна я с ръце и сложи глава в скута й.

— Любима мой — простена той. — Съжалявам, че трябва да позволя това да ти се случи. Знам, че никак не ти беше лесно да свикнеш с този начин на живот. Толкова съжалявам, но не можех да ти предложа нищо по-добро, а така отчаяно те желаех.

Той я притискаше силно към себе си и Кати усети колко е напрегнат.

— Майка ми разказа всичко това малко след женитбата на Ричард… Когато Мелиса забременя, бяхме очаровани, че ще има кой да продължи фамилията и да поеме имението някой ден. Защо тя ми довери истината, защо ми разкри, че Шон не ми е роден баща, и досега не мога да разбера. Дядо ми завеща всичко на Ричард, но той и без това имаше това право като първороден. Не се обидих — винаги е било така. Но когато той ни съобщи за очакваното дете, Джойс почувства вина. Аз винаги съм обичал децата и тя знаеше, че искам да имам свои деца. Но не искаше да храня напразни надежди, че това може да се осъществи, затова ми разказа всичко, аз поне си мисля, че беше за това.