Карол Франц - Катрин

— Джон! — изкрещя Кати. — Престани!

Той спря да се разхожда и я погледна. Очите му бяха овлажнели, сякаш с мъка сдържаше сълзите си. Протегна ръка и я притегли към себе си. За момент я задържа в прегръдките си, без да продума, а после отхлаби прегръдката си само толкова, че да я погледне в очите.

— Бяха ми казали, че никога няма да имам деца. Мислех, че съм повреден. Виждаш ли, наложи се да се подложа на една операция. Тогава съм бил само на шест години… и… е, нормално е да не съм разбирал — той отпусна ръцете си и отиде до огъня.

— Сега няма да ти обяснявам с подробности — каза той по-спокойно. — Но можеш да бъдеш сигурна, че ако тази бременност е изненадваща за теб, за мен тя е истински шок! Просто не мога да повярвам!

Джон остана неподвижен няколко минути, опитвайки се да осмисли проведения разговор. Тя му е съобщила, че ще става баща, а той бе отрекъл. Спомни си за болестта й и разбра какво я бе причинило. Беше се разминала на косъм от помятането. Би било много по-лесно, ако това се бе случило, помисли си Джон, защото просто не можеше да я остави да роди детето, в никакъв случай. Най-накрая се обърна и срещна въпросителния й поглед.

— Съжалявам Кати. Прости ми, че се държах отвратително — измърмори той. — Просто не бях наясно, че притежавам подобна мъжка способност. Бяха ми казали, че никога няма да стана баща и до този момент не съм имал причини да се съмнявам в това. Съжалявам за реакцията си. Трябваше да съобразя.

Кати почти не го чуваше. А тя единствено се тревожеше, че той може да не се ожени за нея. И през ум не бе й минавало, че ще се усъмни в бащинството си.

Усети слабост. Преживяното беше твърде болезнено за нея и тя беше длъжна да го изхвърли за известно време от съзнанието си, ако искаше да запази бебето, което вече я беше измъчило достатъчно.

Тя бавно се приближи до стола пред камината и се отпусна върху него. Джон веднага застана до нея и притегли другия стол да седне.

— Кати — захвана той колебливо. Не знаеше как да подходи към темата, която щеше да причини болка и на двама им. — Не бива да раждаш това дете. Сега не мога да ти обясня защо, знам, че ще ме помислиш за луд, но трябва да ми се довериш.

Кати бе убедена, че не е чула правилно.

— Какво каза? — попита тя ужасена.

Скочи на крака. Джон също скочи, хвана я за раменете и я накара отново да седне.

— Стой там и ме слушай! — заповяда той. — Има много сериозна причина да не раждаш това дете, повярвай ми. Трябва да знаеш, че не бих те помолил за това, ако не се налагаше.

Джон се втренчи в очите й. В тях имаше страх, нещо повече — ужас.

— Мислиш ме за луд за това, което казах и сигурно съм. Но, повярвай ми, това дете ще ни донесе само мъка.

Джон й се молеше да го разбере. Говореше за операция, за заминаване за известно време като разрешение на проблема им. Използва цялото си красноречие да я убеди, че това което иска от нея, е необходимо, но Кати само го гледаше с празен поглед. Как се осмеляваше да й предлага подобни неща? Луд ли беше?

— Не искам да те слушам! — изкрещя тя и отново скочи на крака.

Втурна се край него към вратата. Не можеше да го понася. Но се върна.

— Ти ми говори, но нищо не ми каза. Кажи ми защо не мога да родя това дете? Дай ми една основателна причина да убия едно невинно бебе.

Стоеше пред него непокорна и усещаше прилив на сили, които не подозираше, че притежава.

— Страхуваш се да не ти се присмиват заради незаконното ти дете ли? — наивно попита тя.

Не му даде време да отговори, а продължи да го напада така, че Джон не знаеше какво да каже.

— Не е това…

Кати не го остави да продължи.

— Не искам никаква операция, Джон, и няма да го направя — тя крещеше срещу него. — Не можеш да ме принудиш да се откажа от детето си. Да, моето дете! — продължи тя по-спокойно и уверено. — Искам го и ще го родя. Няма нещо, което да ми кажеш за да промениш намеренията ми. Как можеш да бъдеш толкова студен и безчувствен към детето, което е частица от теб и мен? Какъв човек си, да убиеш едно бебе, без дори да му дадеш възможност да се роди?

И двамата мълчаха известно време, за да подредят хаотичните си мисли. Явно бе, че Джон се бори със себе си. Тя трябваше да му покаже колко е чудовищно предложението, което бе направил. Ако не за нея самата, тя трябваше а му покаже какво щеше да причини на самия себе си.

Когато най-после проговори, гласът й беше успокояващ и убедителен.

— Не би ли могъл да се ожениш за мен, Джон? — попита го плахо. — Ако се оженим, няма да има значение дали ще имам едно дете или дузина. Знам, че не ме обичаш — каза тя и сведе глава, за да не го гледа в очите. — Знам също, че нямаме еднакво социално положение. Но какво значение има това сега? Детето ни ще има име, а ако не искаш да остана с теб, аз мога да си отида. Ние никога няма да ти пречим. Е! Не е ли това по-добра идея? Не е ли, Джон? — попита тя с молба.