Карол Франц - Катрин

Все повече губеше надежда, че Джон ще постъпи правилно и ще узакони детето. Беше й признал откровено, че между тях не може да се говори за брак и че на практика подобно нещо е неосъществимо. Беше й казал, че я е избрал, за да запълни някаква празнина в живота му. За нещастие, сигурно тя не включваше бащинството.

Седмица след като се надигна от постелята Кати реши, че е чакала достатъчно момента, за да сподели новината с бащата на детето, което очакваше. Тя хапна доста на вечеря и Джон я остави да си почива, както бе постъпвал през цялото време на боледуването й. Той се грижеше за нея, не позволяваше никой друг да я къпе и обслужва. Любовта му прозираше във всичките му действия. Беше мил косата й, разтриваше я с гореща мазнина, а вечер й четеше, докато заспи.

Не бе лягал при нея от началото на заболяването й. Усещаше по някакъв начин, че е допринесъл за състоянието й, за което се досещаше въпреки старанието й да се прикрива.

Той отвори междинната врата едва след полунощ.

— Не спиш ли, съкровище мое? — попита я меко като видя, че още не е угасила лампата.

— Не — отговори Кати. — Мога ли да поговоря с теб за малко?

— Разбира се. Какво има?

Кати стана от леглото и притеснена се приближи. Изведнъж се оказа, че тя не знае как да му съобщи, че ще става баща. Страхът от отказ залепваше устата й. Усети, че заеква и не е в състояние да контролира чувствата си. На два пъти започна, без да може да довърши. Накрая забеляза, че му предава нервността си и събра кураж.

— Джон, бременна съм!

Последва дълго мълчание, след това изражението му се промени. Изглеждаше й абсолютно чужд. Милото лице изчезна и на негово място се появи злобна маска. Кати нямаше представа какво се бе случило. Какво толкова бе казала, та той изведнъж се превърна в звяр.

Той пристъпи към нея. Кати се отдръпна. Лицето му бе застинало в грозна гримаса, а в очите му блестяха зли пламъчета. Кати за първи път го виждаше такъв.

Той я рязко я сграбчи със стоманени пръсти. Тя сподавено проплака. Сърцето й подскочи в гърдите.

— Чие дете носиш? — изрева Джон. — Чие е? — повтори той и я блъсна на леглото с единствено движение на ръката си. — Ще го убия! — изсъска той и се надвеси над нея.

Кати не можеше да отговори. Тя само го гледаше със страх и недоумение.

— Зададох ти въпрос и искам незабавно да ми отговориш! — изкрещя Джон.

Кати се усъмни дали го е чула правилно. Защо й задаваше такъв въпрос? От къде можеше да му дойде на ум, че нейното дете не е и негово?

— Джон — запъна се тя, — знаеш, че е твое.

— Така ли? И откъде? Само защото ти казваш, така ли? Слушай, скъпа, случайно знам, че не е възможно да бъде мое, така че най-добре ми кажи кой е бащата, защото — Бог ми е свидетел — в противен случай ще те убия!

Кати се разплака от гняв. Тя се изправи срещу него. Нямаше да се остави. Какво можеше да стори, ако той не искаше да й повярва? Защо изобщо се съмняваше в нещо толкова очевидно?

— Джон — каза тя умолително, — никога не съм била с друг мъж, освен с теб.

Тя се приближи към него, а той стисна юмруци сякаш се канеше да се нахвърли върху й. Но тя продължи.

— Знаеш, че не съм напускала къщата без теб, че не бих… Как можеш изобщо да ми задаваш такъв въпрос? Мислех, че ме обичаш… поне малко.

Не можеше да говори повече. Тялото й трепереше, тя не можеше да го контролира. Той не й вярваше, но тя нямаше представа защо. Нима не допускаше, че след нощите, прекарани в любов, може да се появи дете? Да не би пък да смяташе, че не е способен да направи дете?

Кати стоеше вече смело пред него. Нямаше да успее да я принуди да се извинява за състоянието си. Как си позволяваше дори да предположи, че бащата е друг? Гневът й растеше, а с него гласът й стана твърд и рязък.

— Не ти дължа никакви обяснения, Джон Камерън — започна тя горчиво, — но за сметка на това имам какво да те питам. Ако това дете, което нося, не е твое, може би се е появило от само себе си? Така ли? Когато ме направи своя любовница, бях на седемнадесет години — макар да беше неотдавна, изглежда ми цяла вечност. Тогава бях невинна и до мен не се е докосвал никой друг мъж, освен ти. Ако ти не си бащата, това ще е първото дете на тази земя, родено без зачатие.

Тя отстъпи назад. Лицето на Джон отново се промени. Гневът му бе заменен от пълно недоумение. После се разсмя с буен, налудничав смях, който я накара да отстъпи още една крачка. Той започна да се разхожда напред-назад, разтърсван от смях, че тя се уплаши, че е обезумял.