Карол Франц - Катрин

След дълга пауза той проговори с мек и спокоен глас. Сложи ръце на раменете й и се взря в насълзените й очи.

— Не мога да се оженя а теб, Кати — каза той шепнешком. — Аз вече съм женен.

Кати усети как стаята се завъртя. Прилоша й, главата й се замая. Отдръпна се от него и седна на стола. Не беше очаквала той да се зарадва на новината за детето така, както се радваше тя, но това, че той е женен, я потресе. Не бе имало и намек за някаква предишна връзка, нито веднъж, през цялото им съжителство.

Тя дори забрави как стана така, че той й го каза. Почувства се измамена, жестоко излъгана. Сякаш я беше пребил и после изоставил. Съдбата на нероденото й дете беше вече решена. Тя не можеше да се промени. Този проблем, който не бе само неин, сега мина на заден план. Знаеше, че ще намери сили да постъпи правилно. Не можеше да погуби едно невинно бебе. Но защо той бе крил, че е женен? Защо никога не бе споменавал съпругата си? В нея се надигна възмущение, което й даде кураж.

— Не си ми споменавал, че имаш съпруга, Джон — каза Кати хладно. — Къде е тя?

Чакаше отговора му. Виждаше, че се опитва да преодолее някаква задръжка. Щеше ли да й каже? Дали щеше да реши, че тя заслужава да й обясни?

Знаеше, че няма да е трудно мястото й да бъде заето от някоя друга. Просто не й се искаше да го повярва. Задуши я непоносима болка. Джон отиде до огнището и се вгледа в огъня.

— Веднага не мога да отговоря на въпросите ти — почти се даваше от усилието, което правеше. — Достатъчно е да знаеш, че имам съпруга и поради това брак между нас е изключен. Но още по-страшното е, че аз дори не съм Камерън!

Тя не повярва на думите му.

— Какво означава „не съм Камерън“? Кой си ти тогава? Какво ми говориш?

— Аз съм син на луд човек, Кати, на първия братовчед на майка ми, Джонатан. Ако родиш нашето дете, то вероятно ще има мозъчно увреждане. Не мога да позволя това да се случи. Това ще нарани твърде много хора, които обичам. Просто не мога — повтори той и потрепери.

След миг Джон продължи, но сякаш говореше на себе си.

— Толкова го обичам, а той дори не знае, че не съм му роден син. Не бих могъл да го нараня. Не и сега. Преживял е толкова неща. Майка ми никога не би ми казала, ако не… О, какъв е смисълът — простена той, отметна глава и се отпусна на стола край камината.

После прокара пръсти през косата си, като че ли това можеше да му помогне да намери точните думи.

— Аз целият съм фалшив, Кати — поде той наново. — Върнах се само, защото Ричард ме помоли преди смъртта си. Нали разбираш, баща ми е твърде болен, за да ръководи предприятията, а Ричард трябваше да отиде на война. Шон никога не е бил силна личност, трябва да разбереш това. И ако научи, че майка ми го е предала… че аз не съм негов син… може да реши, че не си струва да живее. Това може да го убие. Как да поема такъв риск?

Кати не знаеше какво да мисли за неговата история. Не разбираше нищо. Как би могло раждането на детето й да унищожи баща му? Какво значение имаше фактът, че Шон не му е роден баща? Тя го гледаше, опитвайки се да вникне в страданието му. Като че ли цялата му увереност и логичност се бяха изпарили и оставили след себе си само черупката на онзи интелигентен мъж, който тя познаваше. Съчувстваше му. Винаги бе смятала, е силният е той, а тя слабата. Сега, при тази внезапна смяна на ролите, можеше да изпитва само съжаление към човешката развалина, която се гърчеше пред очите й. Изпитваше ли наистина някакви чувства към него? Обичаше ли го? Не беше сигурна. Разбираше само, че страда заедно с него и че по някакъв начин тя има вина за сегашното му страдание. Искаше да му помогне, ако е възможно, но как?

Беше си представяла, че разрешението на проблема й е лесно. Сега разбра, че съществуват много повече неща, за които не бе подозирала. Погледна го с надеждата, че ще съумее да облекчи болката му.

— Моля те, Джон — прошепна Кати. — Няма нужда да ми казваш нищо повече. Аз ще се оправя сама. Не се чувствай задължен да ми помогнеш. Моя е грешката, че забременях. Бях твоя любовница по собствено желание, имах много възможности да избягам от тук. Знаех, че появата на детето е въпрос на време, но ми беше толкова хубаво с теб, че не исках да те напусна. Стъпках гордостта си и пренебрегнах убежденията си, за да живея живота, който ти направи толкова привлекателен за мен. Когато ти ме взе, аз бях само една прислужница, но ти ме промени. Научи ме на радостта да бъдеш желан. Ти ме завладя с всички тези красиви неща, които никога не бих могла да си позволя. Бях изправена пред най-простата дилема на света — тежък труд и бедност, от една страна, и животът на дама, от друга. Ти ми даде много и сега аз съм много привързана към теб.