Карол Франц - Катрин

Каролин беше много по-възрастна от Хедър, омъжена, с двама сина. Тя не беше богата, но това не й попречи да приеме бездомното момиче и в къщата, и в сърцето си.

Хенри я посещаваше всеки ден и никога не идваше с празни ръце. Той носеше храна и дрехи за Хедър. Беше ведър и добър човек и проявяваше истинска загриженост за съдбата й. Той увеличи надницата на коняря си, за да поеме част от разходите и така подсигури на Хедър дом при семейството на Каролин за толкова дълго време, колкото пожелае.

Само две седмици по-късно Хедър вече знаеше, че ще обича Хенри Рамзи до края на живота си. Любовта й към него ставаше по-силна с всяко негово посещение. Когато той най-накрая й обясни, че вече е женен за момичето, което семейството му е избрало, тя се съгласи да му стане любовница.

Успя да запази връзката им в пълна тайна. Живееше за часовете, прекарани с него, без да се интересува от факта, че го дели с друга. Хенри купи къща в близост до дома на семейство Даниълс и Хедър се премести там за постоянно. Това сложи началото на новия й живот, изпълнен с щастие и болка, роден от невежеството й и от безрезервната й любов към Хенри.

Войната се водеше от една година. Хедър и децата й живееха спокойно в малката си къща. Животът им не се беше променил, само майката се тревожеше непрестанно за любимия си. Повечето мъже в града бяха мобилизирани и всеки ден пристигаха новини за нови жертви.

Когато пристигна съобщението за смъртта на съпруга й, Каролин Даниълс седеше край камината и кърпеше. Нея също я потискаше страха да не изгуби съпруга и синовете си. До края на същата седмица тя научи, че е загубила цялото си семейство и страхът й се превърна в мъка. Каролин жалеше, а Хедър я подкрепяше в скръбта й. Кати, по това време на петнадесет години, разбираше какво се е случило. Тя трябваше внезапно да се раздели с безгрижието на детството и да поеме товара на възрастен човек. Страхуваше се, но не за себе си, а за майка си.

Кати безпомощно наблюдаваше как Каролин, обикновено силна и оправна, се приведе под тежестта на удара. Как би могла тогава собствената й майка, която нямаше тези качества, да се справи с подобна ситуация? Оставаше й само да се моли усърдно за живота на баща си. Тя не хранеше силни чувства към него, но знаеше добре, че майка й го обича отчаяно и дори да живее зависи от него.

Кати нямаше представа, че къщата, в която те живееха, не им принадлежи. Точно това стана причина Хедър да узнае за смъртта на Хенри Рамзи.

Беше ясно, свежо утро. Бяха изминали само две седмици от смъртта на мъжете на госпожа Даниълс. Хедър и Каролин седяха около кухненската маса и пиеха кафе, когато на вратата силно се почука. Хедър видя през прозореца шерифа и вдигна ръка към гърлото си.

— Господи! — простена тя. Нарочно не бързаше да отвори. — Какво може да иска?

Шерифът влезе бързо и затръшна вратата след себе си.

— Добро утро, госпожо — каза той с дрезгав глас. — Страхувам се, че ви нося лоши новини.

— Какво има? — попита Хедър и краката й омекнаха.

— Ами, изглежда че къщата, в която живеете, трябва да бъде освободена до края на месеца. Нали разбирате, господин Рамзи загина на бойното поле и съпругата му сега разпродава всички имоти, които са извън границите на имението.

Хедър не чу думите на шерифа до края, нито пък видя кога той си тръгна. Беше казал това, за което бе дошъл и бързаше да обиколи останалите арендатори. Тя остана права няколко минути, после се строполи на пода в безсъзнание. В първия миг Кати си помисли, че заедно с баща си, губи и майка си. Но Каролин моментално се погрижи за нея и не след дълго лицето й възвърна цвета си. Не беше мъртва.

— Благодаря ти, господи! — прошепна Кати тихо, когато майка й отвори очи. — Какво щях да правя бе нея?

Сестрите й Джийн и Джоан заплакаха, когато майка й припадна и Кати се зае да ги успокоява.

Всичко се променяше със страшна бързина. Седмиците, които последваха смъртта на човека, който ги покровителстваше, бяха твърде неясни в спомените на Кати. Всичките им ценни вещи бяха разпродадени и те се преместиха в града, където Хедър започна продължително и безрезултатно търсене на работа.

Каролин Даниълс предложи да вземе всички у дома си, но Хедър отказа. В техния малък град работа се намираше много трудно, а Каролин все още нямаше никакви перспективи. Хедър прецени, че ще й е много по-лесно да направи избора си, ако е сама, отколкото с три деца в дома си.

Бяха й останали малко пари от тези, които Рамзи беше оставил преди да тръгне да воюва. Той си мислеше, че войната няма да продължи дълго. А беше изминала година, но краят й още не се виждаше. Хедър продаде всичките си бижута, подарени от него, заедно с по-ценните неща, от които тя и дъщерите й нямаше да се нуждаят. Нае две стаи в големия град, над някакъв железарски склад и семейство Маршъл се премести там през май на 1862 само с най-необходимите мебели.