Карол Франц - Катрин

В онази последна нощ, когато баща й посети майка й, разговорът в салона беше различен. В гласа на бащата се усещаше напрежение, а майка й очевидно бе уплашена. Тя ги слуша дълго време. Не можеше да разбере нищо от думите им, но се уплаши, защото не можеше да помогне с нищо. Те не споделяха с нея проблемите си, нито пък съвместния си живот. Това й причиняваше болка, която не минаваше с напредването на годините.

На следващата сутрин Кати и сестрите й узнаха неща, които щяха коренно да променят живота им.

— В страната се води война, момичета — започна Хедър с треперещ глас. — Баща ви заминава на фронта и ние ще трябва да се справим без помощта му за известно време. Баща ви ми обясни, че президент Линкълн се е опитал да разреши противоречията между Севера и Юга, но военната намеса се оказва неизбежна.

Хедър ходеше напред-назад из кухнята и кършеше ръце. Кати разбра, че тя се опитва да скрие страха си пред възможността да остане съвсем сама. Момичето усещаше, че без този човек, когото ненавиждаше, те ще се чувстват по-добре. Майка им щеше да им принадлежи изцяло и нямаше да се налага да я делят с никого.

Кати веднага се упрекна, че е толкова себична и помоли господ да й прости. Тя не знаеше защо майка й толкова обича мъжа, който е станал техен баща, но по някакъв начин разбираше, че любовта им е много силна.

Хедър Маршъл беше горда и много религиозна жена. Тя работеше упорито, за да осигури на дъщерите си уютен дом и едновременно намираше сили да се усмихва и да изглежда щастлива, при все че истински страдаше от тайната си връзка. Животът на любовница вместо този на съпруга противоречеше изцяло на нейните разбирания и съвестта й непрекъснато я терзаеше.

Когато започна връзката си с Хенри Рамзи, тя бе едва шестнадесетгодишна. Беше дошла в Седърууд след смъртта на майка си и повторната женитба на баща си. Втората му жена беше стара мома, която живееше с мисълта, че не е красива. Затова беше настроена враждебно и се държеше жестоко с красивата си доведена дъщеря и не одобряваше нищо, което момичето вършеше. Често я унижаваше и само след шест месеца съвместен живот успя да убеди бащата, че не могат да бъдат щастливи, ако Хедър не напусне дома им.

Уилям Маршъл, уморен от споровете с новата си съпруга, реши да разреши временно въпроса като изпрати дъщеря си при своята сестра да се грижи за нея, докато той успее да успокои жена си и след това да я приберат отново у дома.

Първата зима, която Хедър прекара далеч от къщи, бе истинска катастрофа. Леля Хети се оказа себична и взискателна жена, която се отнасяше към нея като слугиня, а не като племенница. Хедър най-добросъвестно изпълняваше работата, която й възлагаше — чистеше, переше, готвеше и се грижеше за градината, докато накрая се чувстваше толкова изтощена, че вечер падаше в леглото от умора, без да може да отдели минута време за себе си. За нещастие обаче, отнеха й дори утехата на съня. Будеха я системно нощем, за да й обясняват, че тя е само един товар и дори собственият й баща не я иска. Започна да се чувства все по-несигурна. Нямаше си никой на този свят, който да я обича и една нощ тя избяга с надеждата, че Бог ще поеме съдбата й в свои ръце и ще я насочи към някой, който да я обикне.

Беше тъй разстроена от думите на леля си, че тичаше по пътя до пълно изтощение, без да се замисли, че няма къде да отиде. Осъзна, че е сама, изплашена и безпомощна да се погрижи сама за себе си. Не беше взела нищо и само след три дни взе решение да сложи край на живота си.

Като знамение точно тогава срещна Хенри Рамзи. Не беше слагала залък в устата си от два дни, беше спала само в купи сено, а беше и мръсна от бурята предишната нощ. Вече не се надяваше на нищо, когато го видя да се носи към нея върху огромния си кон.

Беше се свила в една падинка в подножието на хълм. Избра си това място, защото пътят, който минаваше наблизо, бе доста пуст. Едва бе успяла да се измъкне от двама пияни фермери през нощта и бе решила по-скоро да умре, отколкото да рискува да потърси повторно помощ. Дали защото видя, че се отнася с внимание към коня си, или това просто беше намеса на съдбата, но тя реши да протегне ръка за подкрепа за сетен път. Оправи одрипавялата си рокля, приглади косата си и тръгна към него. Нещо й подсказа, че не греши.

Хенри Рамзи изпита състрадание към безпомощното създание, застанало на пътя му. Той беше заможен и влиятелен човек и положението му не позволяваше да заведе момичето у дома си. Вместо това той я заведе в къщата на своя коняр. Там тя срещна Каролин Даниълс.