Карол Франц - Катрин

Кати отстъпи назад, когато той тръгна към нея. Обикновено приятното му лице, сега изглеждаше особено, и това я държеше нащрек.

— Що се отнася до теб, Кати — прошепна Джон, — дойдох да се убедя, че ме разбираш и ще изпълниш докрай желанията ми.

Той вдигна едната си ръка и я сграбчи за косата. Завесите бяха спуснати и в полумрака на стаята тя мярна в другата му ръка ножици. Обзе я паника. Какво смяташе да прави?

Тя се опита да отблъсне ръката му, но той дръпна косата й още по-силно и я стисна здраво. Остана за миг надвесен над нея. Наслаждаваше се почти садистично на страха, който изпитваше. После опъна кичура толкова силно, че тя се свлече на колене.

Кати извика. От очите й потекоха сълзи. Веднага след това чу първото изщракване на ножиците и видя част от скъпоценната си коса да пада на пода. Изпищя и тръсна глава. Това й причини още по-голяма болка, но не искаше да се предаде.

Джон остави ножиците, сграбчи я за раменете и я постави между колената си. Ръцете й бяха долепени до тялото. Стискаше я толкова силно, че щеше да я смаже.

— Престани да се съпротивляваш! — извика Джон с нарастващ гняв в гласа. — В противен случай наистина ще те заболи.

Напрегнатото му изражение й даде да разбере, че твърдо е решил да го направи и че ще я пусне едва когато извърши ужасното си дело, както си бе наумил. Веднъж вземеше ли някакво решение, нямаше начин да го отклониш от него.

Тя спря да се бори и го погледна умолително. Очите му бяха студени и безмилостни и тя с изплаши.

Само след няколко минути той приключи с отрязването на косата й. Не го интересуваше дали липсата на дългите й къдрици ще я направи нещастна. Със сигурност щеше да бъде единствената жена в къщата, а може би и в целия град, с къса коса. Без боне нямаше да може да излиза навън. Щеше да се срамува до смърт, че косата й не е много по-дълга от тази на Джон. Защо бе направил това?

Когато свърши, Джон я освободи. Тя падна на пода и остана да лежи там. Ридаеше, заобиколена от златистите си кичури, захвърлени небрежно от него. Вече бе намразила силно този мъж, от когото се бе възхищавала доскоро.

Джон отиде до прозорците и дръпна завесите. Снопове дневна светлина нахлуха в стаята. Продължаваше да вали и вятърът виеше. Около къщата бяха натрупани огромни преспи. Продължаващата буря заплашваше да ги откъсне от света за няколко дни.

Кати лежеше на пода, без да помръдва. Стискаше кичури от косата си между пръстите, а тялото й се тресеше от ридания. Усети, че я обгръща мрак, но не се опита да се отърси от него. Копнееше за утехата на безсъзнанието. Всичките й сили я бяха напуснали.

Джон взе една купа с вода от мивката и я отнесе до нея. После я изля до дъно върху й.

— Стани! — изрева той.

Кати бавно се изправи. Водата се стичаше по лицето й заедно със сълзите. Стоеше и го гледаше, а някъде дълбоко в душата й се надигаше протест. В момента, в който той се обърна с гръб към нея, тя грабна купата и я стовари с всички сили върху главата му. Порцелановият съд се строши и парчетата се пръснаха навсякъде.

Джон се извърна подивял и сграбчи китките й, преди тя да успее да вдигне ръце да се защити.

За нейна голяма изненада той не я удари. Просто я дръпна трепереща в прегръдките си. Притискаше я и галеше мокрите й, къси къдрици. Прошепна в ухото й:

— Съжалявам. Прости ми.

После той я взе на ръце и я отнесе до малкото кресло пред огледалото. Отпусна се тежко върху него, продължавайки нежно да мълви и да я милва, докато хлипанията й стихнаха.

Кати вдигна ръка от рамото му и го погледна в очите. Те бяха благи и бляскави. Преди тя да разбере израза им, той наведе глава и заговори с глас, в който нямаше и следа от гняв. Звучеше нежно и извинително:

— Съжалявам, трябваше да бъда жесток, за да ти покажа, че това, което казвам, не е случайно. Отношението ми към теб е по-специално и няма да успееш да ме убедиш да се откажа от теб. Надявах се да ми позволиш да те любя доброволно. Но нямах търпение да те притежавам.

Говореше й, сякаш искаше да я утеши, сякаш искаше тя непременно да разбере какво го бе подтикнало към подобна крайна постъпка. И като че ли я молеше да го приеме.

— Трябва да знаеш, че страшно много те харесвам. Можех да си избера всяка от безброй светски дами, но желая само теб.

Кати не продума. Беше изтощена от толкова преживявания. Тялото й бе отпуснато и изнурено. Хаос от мисли помрачаваше съзнанието й и тя не можеше да разбере нищо от това, което той й казваше. Какво всъщност искаше да й каже? Защо я бе унижил така, като отряза косата й? Как можеше да я задържи тук против волята й? Къде можеше да отиде, ако успееше да избяга? И най-после — какво искаше да каже с това, че я харесва?