Карол Франц - Катрин

Той освободи ръцете й под тялото си, но тя не го удари. Дори в състоянието, в което се намираше, Кати си даваше сметка, че не може да се бори с него. Не можеше да го отклони от намеренията му. Един поглед към лицето му я убеди в това. Връщане назад нямаше. Той изглеждаше безумен. Държеше я здраво, галеше гладката й като сатен кожа, тя усещаше горещите му целувки по гърдите си и дразнещите движения на езика му.

Дишането му се учести. Той лекичко захапваше устните й и нежно ги смучеше. Изведнъж някак си се изпъна и страстта му стана по-различна. Търсещите му ръце докопаха най-после голото й тяло.

Кати се вдърви. „Господи — ридаеше в себе си, — как да избягам от този демон?“. Нямаше изход. Той вдигна глава и издърпа нагоре ръцете й. Тя го погледна умолително. Лицето му беше потно. Очите му потъмняха и плувнаха във влага. Той мълчаливо я прегърна, спря да се движи и се взря в изплашените й очи. Тя мърмореше почти в несвяст:

— Това не може да ми се случи!

— Млъкни! — заповяда й Джон. — И ме слушай!

Кати притихна. Промяната в гласа му я стресна. Той улови погледа й и сега зашепна много нежно:

— Мога да те обладая веднага и ще се почувстваш много нещастна. Зная, че първия път може доста да те боли, ако не ми помогнеш. А сега, бъди добро момиче и ми помогни. Ще бъда много нежен, ако не се противиш.

Странният блясък в очите му гаснеше. Все още дишаше тежко, но вече по-равномерно и не беше така настойчив, както преди малко. Тя разбра, че е обречена.

Беше прикована към леглото от мъж, два пъти по-едър от нея, страстно възбуден и решен да я обладае. Можеше да се бори и тогава той щеше да стане груб и да я нарани. Можеше да го остави да прави с нея, каквото си поиска, и тогава той бе обещал да бъде нежен. Можеше да избере едно от двете. Нямаше никаква надежда да я пожали и освободи — в това беше абсолютно сигурна.

Джон напрегнато я гледаше. Тя знаеше, че очаква отговор от нея.

— Ще опитам — прошепна Кати. — Но… — тя замълча.

Не можеше повече да разсъждава. Нямаше защо да се страхува да не й се случи това. Беше дала съгласието си.

Джон се усмихна. Усмивката му бе ленива, топла и интимна. Тялото му се освободи от напрежението.

— Толкова те желая, Кати — шепнеше той страстно, — не искам да ти причиня болка.

Сега вече Кати не знаеше какво ще последва. Джон я галеше с любов и целувките му бяха ласкави и успокояващи. Нямаше защо да бърза. Тя бе приела условията му и той ще удържи на думата си. Колкото и силно да я желаеше, щеше да бъде нежен и внимателен.

Шепнеше нещо в ухото й. Тя се опита да го разбере, но не можа. Беше нещо безсмислено. Тя неволно се отпусна под нежните му ласки.

— Прегърни ме — промълви той.

Кати обви ръце около широкия му гръб, сякаш само бе чакала да я помоли. Целувките му предизвикваха непознати усещания. Тя се почувства слаба. Обземаше я някакво чувство, различно от страха. Усети, че го милва по гърба. Ръцете й се спускаха надолу, докъдето се осмеляваше. Чу го да се задъхва от удоволствие и това я насърчи. Главата й се замайваше. Забрави коя е и къде е. Опита се привидно да се бори със собственото си чувство, но не успя. Тя също го желаеше!

Ръцете й го притискаха. После осъзна, че отвръща на целувките му. Разтвори устни да поеме настойчивия му език. Той внимателно и умело проникна в нея. Заля я топла вълна. Джон се наслаждаваше на удоволствието й. Той я милваше нежно като опитен любовник.

— Скъпа — стенеше той, — обичай ме!

И Кати бе увлечена от мощна вълна на страст.

Кати тихо отвори вратата на стаята си. Влезе бързо и заключи след себе си. Носеше разкъсаната си рокля. Беше отпусната. Чувстваше се ужасно от случилото се. Най-лошото от всичко бе, че всъщност сама го беше пожелала.

„Как можа? Как можах? — безмълвно повтаряше тя. — Нима този болен човек предизвика у мен такива усещания? Наистина ли ми беше хубаво?“

Кати се изчерви от срам. И на двата въпроса отговорът беше положителен.

— Мразя го! — произнесе тя гласно. — Никога няма да му простя. Никога!

Помисли си отчаяно, че бе влязла в стаята му невинна, а бе излязла от там не по-добра от Голямата Джози. Вече не беше непорочна. Беше омърсена, използвана, никога нямаше да може да се омъжи. Нямаше да познае щастието да бъде съпруга. Надеждите й да има някога съпруг и семейство умряха. Джон ги бе убил. Оставил й бе само погнуса и самосъжаление.

Как щеше да погледне другите в очите? Госпожа Бейтс неминуемо щеше да се досети какво се е случило. Тя се бе опитала да я предупреди, но Кати бе пренебрегнала съветите й. За нейна изненада обаче, скоро престана да се самосъжалява и започна да обмисля следващите си действия.