Карол Франц - Катрин

Кати плахо пристъпи напред и той моментално затръшна вратата след нея, за да не влиза студа от коридора в стаята. Кръвта нахлу в лицето на момичето. Дланите й се овлажниха. Тя не беше хапнала нищо на вечеря и сега почувства слабост и замайване. Пое дълбок дъх, подаде му писмото и прошепна:

— Ето го, сър.

Надяваше се Джон да не забележи, че ръката й трепери.

Джон пое писмото и Кати незабавно се запъти към вратата.

— Лека нощ, сър — пожела му тя, без да се обръща.

— Къде отиваш? — попита Джон леко раздразнен. — Никога ли не питаш дали си свободна?

Кати се обърна и се извини. Бузите й пламтяха. Джон кимна в отговор на извинението и с жест я покани да дойде по-близо до него.

— Така и така си тук — започна той меко, — нека да поговорим по един въпрос.

Кати го погледна, за да разбере наистина ли го беше ядосала.

— Не знаех, че искате да разговаряме, сър — отговори тя.

Джон хвърли писмото на майка си върху нощното шкафче, без да го отвори и се приближи. Той не продума, просто я гледаше. Според нея — цяла вечност. Кати бе убедена, че ако той продължава, тя ще припадне. Вдигна глава и го погледна в очите.

— Желаете ли нещо специално? — без всякакъв умисъл попита тя.

Той сложи ръце на раменете й и се усмихна. После заяви:

— Да, ако искаш да знаеш.

И я заведе, хванал ръката й, до малкото диванче в средата на стаята.

— Седни, скъпа. Трябва да ти задам няколко въпроса.

Кати недоумяваше за какво ще я разпитва сега и какво иска да узнае от нея точно тази вечер. Не можеше ли да почака до сутринта? Би могъл да направи това и по-рано, когато бяха в салона.

Той седна до нея и я погледна в очите.

— На колко си години? — и пристъпи близо до нея.

— През пролетта ще стана на осемнадесет — отговори Кати бързо. Не смееше да повдигне очи. Беше забила поглед в скута си.

— Погледни ме — заповяда й той.

Тя вдигна глава и очите им се срещнаха.

— Имала ли си интимни отношения с мъж? — попита я нежно.

Все едно й удари шамар. Дали бе разбрала правилно думите му. Защо й задаваше толкова личен въпрос?

Тя заекна и силно стисна пръстите си, но продължи да го гледа. Чувстваше по някакъв необясним начин, че отговорът е изключително важен за него. Овладя се бързо и отговори колкото може по-спокойно:

— Не, сър.

Джон сведе поглед и се облегна назад. Развърза обувките си.

Кати се надигна. Беше решила, че повече въпроси няма да има. Но Джон я задържа за ръката и отново я накара да седне на дивана. Пръстите му се стегнаха и тя пак се изчерви.

— Кати, ще ми позволиш ли да те любя? — попита той нежно. — Много ми се иска да те имам в ръцете си.

Кати скочи на крака и се втурна към вратата. Не можеше да повярва на ушите си. Когато го беше попитала дали желае нещо специално, той бе казал „Да!“. Тя изпадна в паника. Веднага разбра, че специалното нещо бе самата тя.

Той я застигна и малко грубо я върна обратно в стаята.

— Не обичам да губя време, когато си наумя нещо — каза рязко. — Нали не мислиш, че съм решил това ей сега? Повярвай ми, обмислях го много внимателно. Това, което желая, си ти, скъпа моя.

Кати едва си поемаше дъх. Ушите й бяха чули, но съзнанието й отказваше да приеме. „Това е невъзможно!“ — простена тя и се дърпаше към вратата.

Но той не я пусна. Тя искаше да извика, но си спомни, че тази част на къщата е празна. Крилото на прислугата беше толкова отдалечено и вратите плътно затворени поради студа, че никой нямаше да я чуе.

Кати се втурна към междинната врата за съседната стая и трескаво се опита да я отвори. Беше заключена и тя застина на място. Вдигна глава и дълбоко пое дъх. „Сигурно сънувам — помисли си тя, почти не на себе си. — Това не може да бъде истина!“.

Джон я гледаше и погледът му омекна. Изражението му бе тъй странно, че я накара да потрепери.

— Ти ще ми принадлежиш много пъти преди нощта да свърши — прошепна той и тръгна към нея.

Първо свали ризата си и я захвърли на пода. Кати наблюдаваше движенията му, докато той бавно разкопча панталона си и го изрита от краката си. Очите му се стесниха като на котарак, който бавно се приближава към жертвата си. Беше останал по бельо. Хвана треперещото й тяло и го придърпа към огъня.

— Не можете да направите това! — изплака Кати. — Моля ви, не го правете!

Той сякаш не я чуваше. Когато гърбът й се опря плътно о стената, той я обви с ръце и силно я притисна към себе си. Тя се задърпа с всички сили, но прегръдката му се затегна. Кати мяташе глава като обезумяла. Все още вярваше, че той ще я пусне да си отиде.