Джеймс Чейс - Подхлъзването

— Не можем да избягаме — продължих аз, като се пазех да не мръдна. — Полицията ни търси навсякъде.

— Не можеш да ме стреснеш с бездарните си лъжи — отвърна тя задъхано. — Как разбра, че съм тук?

— Нямах никакво основание да ти вярвам. Дни наред те следяха за мен. Не се самозалъгвай, Ив, аз говоря истината. В момента Легит е в къщата. Заедно с Блейкстоун и Харгис възпроизвеждат нашето алиби. Той знае дори и последната подробност от това, как сме го извършили. Чух го добре, докато говореше на Блейкстоун. За това трябва да благодариш на себе си, Ив. Ако беше си спомнила за телефонното обаждане навреме, сега щяхме да сме вече в Хавана. Чух Легит да казва, че пътищата, летището и железницата са завардени. Не можем да мръднем.

Тя ме зяпна и остана известно време безмълвна.

— Ти не можеш да избягаш — каза най-сетне тя. — Но аз ще избягам.

— Да, би могла. Може и да не те познаят при отсъствието на грозните очила и приличния изглед на стара мома. Освен това не знаят как изглежда Лари, нали? Не бях помислил за това. Да, Ив, ти имаш по-добър шанс от мен. Признавам това. Ако беше играла честно с мен, щях да ти дам шанс да избягаш, но сега е вече късно. И двамата сме вътре с двата крака. Ти си толкова отговорна за смъртта на Вестъл, колкото и аз. Кажи ми само едно: Лари знае ли всичко?

Тя поклати глава.

— Предполагах, че не знае. Ти ме убеди да убия Вестъл, за да можеш да си го върнеш, нали? Ти знаеше, че той ти се изплъзва. Знаеше, че ако имаш трийсет милиона долара, той ще притича обратно при теб. Затова се правеше, че си влюбена в мен, за да убия Вестъл, а ти да прибереш лъвския пай. Лошо си го планирала, Ив. Не трябваше да се замесваш в убийството. Ако не беше ми помогнала, аз, който бях луд по теб щях да търся друг начин да се отърва от нея. Тогава ти щеше да бъдеш спокойна. Но ти беше нетърпелива. Сега полицията те търси заедно с мен. Кацнаха в хотела ти десет минути, след като го напусна.

Докато говорех, забелязах, че тя хвърля погледи към прозореца. Разбрах, че не ме слуша. Трябваше да действам бързо. Тя щеше да ме убие. Това беше единственият й изход. Въобразяваше си, че Лари ще дойде всеки момент и трябваше да ме убие преди това. След като ме убиеше, щеше да изчака възлюбения си пред бараката и да влезе в колата му. Така той нямаше да узнае какво е направила. Това беше добър шанс за нея. Полицията нямаше да я познае в този вид.

Мръднах леко и небрежно към нея. Между нас имаше дистанция от пет-шест метра. Прекалено рисковано бе да скоча върху нея.

— Не мърдай! — извика рязко тя. — Върни се назад!

— Ще ме убиеш, нали, Ив? — казах нежно. — Това е единственият изход за теб. Бих казал, изход и за мен. Предпочитам да го направиш сега, вместо да минавам през ада на съдилищата и след това на електрическия стол. Хайде, стреляй!

Виждах, че се опитва да се овладее, за да бъде сигурна, когато натисне спусъка. Искаше го с цялото си същество, но нещо я задържаше. Щеше да го направи веднага, щом мръднех, но без този подтик й липсваше увереност.

Но нямаше да се колебае дълго.

— Защо го отлагаш? — казах и кимнах с глава към прозореца. — Любовникът ти е вече тук.

Тя очакваше Лари всеки момент, иначе този стар като света трик нямаше да подейства. Планът й включваше задължително да ме убие преди идването на Лари. Бързо погледна над рамото си през прозореца към пустия пясък.

Хвърлих се отчаяно напред, като китката ми сграбчи нейната. Пистолетът гръмна с трясък, от който задрънчаха прозорците. Тя почти ме улучи. Усетих горещината на изстрела. Дръпнах пистолета от ръката й и го хвърлих в другия край на стаята. Той падна на пода и ненадейно изгърмя отново.

Ив беше доста по-силна, отколкото си мислех. Изскубна се от мен и се спусна към пистолета. Когато се навеждаше да го вдигне, скочих с целият си ръст върху нея, забих колене в гърба й и я съборих. Търколихме се на пода. Лежаща по гръб, тя стисна дръжката на пистолета. Хванах протегнатата й настрани ръка, ударих я силно в пода и избих пистолета от пръстите й.

Завъртя се и бутна свития си юмрук в лицето ми. Дълго време се бихме яростно като животни. Опитах се да я уловя за гърлото, но тя успя да отстрани ръцете ми. Беше изненадващо силна и едва я задържах призована към пода. Ив все още имаше какво да губи, а можеше и да спечели. Отчаянието й даваше допълнителна сила. Но моето тегло надделя над нея. Усетих съпротивата й да отслабва. Поех си дъх с тежко хълцане, когато успях да притисна дясната й ръка. Сложих коляно върху гърдите й. Тя дращеше отчаяно по лицето ми с лявата си ръка и едва успях да задържа нокти й в страни от очите си. Хванах лявата й китка с двете си ръце и я притиснах към пода. Свалих колената си и ги сложих върху ръцете й.