Джеймс Чейс - Подхлъзването

— Ще дойда, понеже не мога да стоя далеч от теб. Но нека да забравим за това, Вестъл. Можем поне да бъдем приятели.

И това беше казано по радиото.

— Трябва да оставиш всичко на мен, Чад — пророни тя и се наведе към мен. — Целуни ме, мили. Хайде!

До другия следобед всичко беше уредено. Вестъл не поемаше никакви рискове. Цялата работа беше опечена, когато отидох при нея преди обяд.

Няма да кажа, че успях напълно, но не можех да се натискам за повече, без да събудя подозренията й. Ако не беше фактът, че сега бях обхванат от фиксидеята да получа пълен контрол над тези седемдесет милиона долара, щях да считам, че съм се справил добре.

Но аз отивах към апартамента си доста неудовлетворен и с чувството, че не съм изиграл картите по най-добрия начин. Опънах се на кревата си и премислих всичко. Тя трябва да е била много нетърпелива да се ожени за мен. Познавайки репутацията й на стисната жена сметнах нейното предложение за щедро и както вече казах, ако нямах наум ония седемдесет милиона долара, които ме преследваха денонощно, би трябвало да съм предоволен от щедростта й.

Тя предложи да ми даде цялостния контрол върху четвъртината милион долара, които ми бе дала на разположение с цел инвестиции. Тя разбирала, както ми обясни, че аз няма да искам да приема пари като подарък. За да заобиколи това затруднение, тя ми ги предложи като заем. Спокойствието на съвестта ми, (това бяха нейни думи), изисквало да й плащам обикновената банкова лихва върху заема. Всякаква печалба обаче, която бих направил инвестирайки парите, щеше да бъде моя, а не нейна.

Това беше справедливо. Тя се мамеше малко, като си въобразяваше, че съм толкова възвисен в мислите си, че не бих приел безлихвен заем от нея, но това е!

Четвърт милион не беше лошо като начало. След това тя ми предложи да открия бюра и да поема всичките й дела. Тя не желаеше аз да работя в точни часови рамки или нещо подобно. Аз трябваше да ангажирам компетентни служители и само да ги надзиравам по два-три часа дневно. Останалата част от времето, (Бог да ми е на помощ), трябваше да прекарвам с нея. Имайки контрол върху имуществото й щях да припечелвам добър доход лично за мен. Този контрол значеше и това, че макар да не съм сложил ръка на тези седемдесет милиона, би било възможно да ги използвам под формата на акции или облигации, като гаранции срещу заеми.

С помощта на Блейкстоун щях скоро да започна да печеля много пари.

Като начало не беше лошо.

Вестъл бързаше до скъсване да се жени. Може би се страхуваше да не си променя намерението. Тя определи датата на церемонията за след две седмици. Исках една тиха и скромна сватба, но тя не желаеше и да чуе за това. Сватбата беше върховният миг в живота й.

Беше решена да покаже на света, че се е спряла на един фин, красив, млад съпруг и планира венчавката в един фантастично разточителен мащаб.

Щяха да присъстват повече от хиляда гости. Откъде беше изкарала всички тези имена, няма да узная никога. Трябваше да се проведе бал с маски, щяха да свирят четири оркестъра, балет на поляната и фойерверки. Декорациите погълнаха хиляди долари, а меденият месец, (Бог да ми помага), щеше да бъде на моторната й яхта във Венеция.

Яхтата беше изпратена веднага за Италия, а ние трябваше да я последваме по въздуха след приема. Щяхме да поемем яхтата в Неапол и да тръгнем за Венеция.

Мисълта да прекарам с Вестъл на една яхта шест седмици беше нещо, което не ми даваше сън, но не можех да намеря никакъв начин да го избегна.

За мой късмет Вестъл беше толкова заета с уреждането на сватбата, че аз почти не я видях през следващите четиринадесет дни. Разбира се, ако тя имаше да върши много неща, то аз имах не по-малко.

Намерих един комплект канцеларии на „Краун булевард“, където бяха устроени всички изтъкнати фирми. Убедих Том Ледбийтър и мис Пудчайлд да водят счетоводството вместо мен.

Като поставих тези двама да отговарят за бюрото, аз си осигурих свободно време, колкото ми бе нужно да се грижа добре за моите собствени интереси.

Ето, това беше обстановката. Бъдещето ми се очертаваше твърде розово. Аз щях да бъда съпруг на една от най-богатите жени в страната. От зле платен банков чиновник внезапно бях скочил в йерархията.

В този момент нямах никакви грижи. Бедата беше, че моментът не трая достатъчно дълго.

Ще прескоча подробностите по сватбата. През цялото време чувствах, че гостите ме наблюдаваха, като се чудеха как бях успял да уловя на въдицата Вестъл и парите й. Знаех, че те ме възприемат като един излъскан и шлифован авантюрист. Прекрасно чувствах атмосферата около мен, макар че всички бяха хладно учтиви.