Джеймс Чейс - Ева

— Не исках да те изплаша — казах с паника в гласа. — Ева, съжалявам, че стана така…

Тя понечи да ми каже нещо, но не можа да издаде нито звук. Виждах, че се бори със съня и все още е замаяна от уискито. Единствено инстинктът за самосъхранение я беше накарал да напусне леглото с такава бързина. И въпреки това, докато я гледах, аз изпитвах по-голям страх от нея, отколкото тя от мен.

— Всичко е наред, Ева — продължих успокояващо. — Аз съм Клайв. Няма да ти направя нищо лошо.

Тя произнесе с дрезгав шепот:

— Какво искаш?

— Минавах наблизо и трябваше да те видя. Ела и седни. Всичко е наред. Няма от какво да се плашиш.

В очите й започна да се появява живот. Тя облиза сухите си устни и когато заговори отново, гласът й беше по-ясен.

— Как влезе?

— Беше оставила отворен прозорец — опитах се да го избия на шега. — Не можах да се стърпя да не те изненадам, но не исках да те плаша.

Тя все още стоеше до вратата. Очите й започнаха да святкат, а ноздрите й се разшириха и побеляха.

— Искаш да кажеш, че си се вмъкнал тук?

— Знам, че не трябваше да го правя, но… наистина исках да те видя.

Тя пое дълбоко въздух и лицето й пламна от гняв.

— Марш навън! — изкрещя, отваряйки вратата. — Махай се, лигав пес!

Отдръпнах се по-далече от нея.

— Моля те, Ева — захленчих. — Не ми се сърди. Не мога да продължавам повече така. Искам да дойдеш с мен. Ще направя всичко за теб. Само не се сърди.

Тя направи крачка напред с изкривено от безумен гняв лице.

— Ах ти, ненормален лигав глупак — каза с нисък, освирепял глас, след което от устата й се изля водопад от мръсотии.

Запуших си ушите с ръце, отвратен и ужасен от нейното сквернословие. Тя клекна пред мен с горящи очи на тебеширенобялото лице. Изглеждаше отвратителна в безумния си гняв. Езикът й сякаш ме шибаше, омърсяваше и изгаряше едновременно.

— Да не мислиш, че ще си губя времето с боклук като теб? — отново закрещя срещу мен. — Махай се! Да не си стъпил повече тук. Махай се! Толкова дълго се усуква около мене, че вече ми се гади само от вида ти. Ти си такова дебелокожо, та не можеш да разбереш, когато не си желан. Да не мислиш, че са ми притрябвали въшливите ти двадесетдоларови подаяния. Махай се, стой далече и никога не показвай тук отвратителната си мутра.

Страхът от нея внезапно ме напусна. Задушаващ гняв и свирепо желание да отговоря на удара възвърнаха равновесието ми.

— Ах ти, кучко! Сега ще ти покажа как се разговаря с мен — изкрещях.

Тя обаче ме надвика:

— Зная каква е твоята игра. Ти си най-лош от всички. Ти се опитваш да ме получиш за нищо. Значи искаш да замина с теб? Слушай сега, нещастен скъперник, аз имам мъже с много повече долари от тебе, които искат да се оженят за мен. Но аз не ги искам, както не искам и теб! Писнало ми е от мъже! Знам всичките ви мръсни, дребни номера и познавам скапаните ви мозъци. Мен няма да ме намерят умряла заради някой мъж. Знам какво искаш, но няма да го получиш от мен!

Стояхме и се гледахме свирепо. Единственият звук в стаята беше дълбокото гърлено мъркане на котката. Сега вече исках да я смажа. Завладя ме студен, убийствен гняв и желанието да я удрям, разкъсвам и обезобразявам с голи ръце.

— Ще те убия — тихо казах. — Ще ти блъскам малката гадна глава в стената, докато ти пръсна черепа. След като свърша с тебе, повече няма да можеш да измъчваш нито един мъж.

Тя разтегна побелели устни, оголвайки зъбите си, и ме заплю.

Заобиколих бавно леглото и тръгнах към нея. Тя остана на мястото си с пламтящи очи и слаби ръце, приличащи на оголени нокти. Когато посегнах към нея, извитите й пръсти издраха лицето ми, подобно на атакуваща котка.

Ноктите й се разминаха с очите ми само защото успях навреме да си отдръпна главата, но разкъсаха носа и бузата ми. Бях ослепен от болка и ярост. Замахнах към нея, но тя се оказа твърде бърза за мен. Юмрукът ми профуча покрай главата й и удари стената. Залитнах назад, изревавайки от болка.

Тя се измъкна от стаята и се втурна в кухнята. Телефонът беше там, но аз не й дадох възможност да се обади за помощ. Тази малка стая нямаше друг изход освен вратата, през която бе влязла, а аз вече бях застанал отпред.

Погледнах я, чувствайки как топла кръв се стича от браздите, които беше направила по лицето ми. Тя се беше притиснала към далечната стена с ръце зад гърба и святкащи очи. Не показа и най-малък признак на страх, когато се спуснах към нея.

Докато пресичах стаята, вдигна ръка. Държеше възлест кучешки камшик. Шибна ме с него през лицето. Внезапната атака и заслепяващата болка ме накараха да отстъпя назад, залитайки. Тя замахна втори път и аз вдигнах ръце да се предпазя. Камшикът ме преряза през раменете, сякаш бях докоснат от нажежено желязо. Извиках и като я псувах, се опитах да хвана камшика, който изплющя още веднъж върху главата ми. Но тя се изплъзна като гущер, мина през стаята, обърна се и ме удари още веднъж, докато се опитвах да запазя равновесие.