Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Тя извади своята папка, като се изчерви.

— Ами, не бих искала всеки да знае личния ми живот — каза тя дяволито. — He че имам от какво да се срамувам.

— Ако мислите, че не знам за петимата ви съпрузи — казах аз, като взимах останалите папки от нея, — правите голяма тактическа грешка.

— Но, мистър Хармъс! — възкликна тя. — Трябва да ви кажа, че никога през живота си не съм била омъжена.

— Имате много време — казах аз тайнствено. — Аз съм ясновидец.

След половин час спрях пред фотографското студио на Моси Филипс. Часът беше малко след 10 и видях, че желязната решетка на входа на магазина още не беше вдигната.

От другата страна на улицата се размотаваше едно ченге, което ме зяпаше без никакъв интерес. Зад боклукчийската кофа пред студиото се появи лъскава черна котка и започна да се мие под яркото слънце.

Слязох от колата, прекосих тротоара и застанах пред магазина, вторачен в желязната решетка. Имах неприятно предчувствие, че нещо не е в ред. Въпреки хлабавата търговия, Моси Филипс не ми беше направил впечатление на човек, който би се успал или излязъл в отпуск, без да остави бележка на вратата.

Вдясно имаше алея, която вероятно водеше зад магазина. Погледнах през рамо към полицая, който вече проявяваше малко интерес към мен. Кимнах му.

Той се приближи неохотно, разклащайки палката си.

— Не можете да оставите тази кола тук цял ден — каза той, като се закова пред мен.

— Нямам такова намерение — казах аз, извадих една визитка и я бутнах под дебелия му червен нос.

Той я прочете внимателно, като мърдаше беззвучно с устни, погледна ме косо и каза:

— Е и какво? Да направя реверанс или да падна и да умра?

— Заявявам намерението си да вляза с взлом в този магазин казах аз меко. — Бих искал вие да ме арестувате.

— Да направя какво…? — Дебелият му врат стана още по-дебел, а червеното му лице почервеня още повече.

— Отпусни се, братле — казах му — Искам ние с теб да отидем отзад в магазина и да видим какво се е случило с Филипс.

— Какво трябва да му се е случило?

— Не е отварял тази сутрин. Имам делова среща с него. Искам да се уверя, че не се е успал.

Без да дочакам отговора му, аз тръгнах по алеята. Той ме последва бавно, като не беше сигурен дали не се будалкам с него.

Една врата в задната част на магазина беше открехната. Дървото около ключалката беше разбито.

— Хвърли поглед тук — казах аз, когато ченгето ме настигна.

Той погледна счупената ключалка, замени палката си с пистолет, издаде челюст напред агресивно и бутна вратата.

Последвах го по краткия коридор към студиото. Мястото изглеждаше сякаш беше пометено от циклон. Хиляди фотографии и всички внимателно подреждани папки на Моси Филипс бяха разхвърляни по пода. Чекмеджетата зееха отворени и висяха от металните шкафове. В камината имаше голяма купчина пепел. Приближих се и погледнах пепелта: някой беше горил много фотографии.

Ченгето каза:

— Какво, по дяволите, са очаквали да намерят тук? Нещастникът никога не е имал мангизи.

— Дай да го потърсим — казах аз и влязох от студиото в магазина.

Намерихме го да лежи до тезгяха, ударен в гръб, с разбита отзад глава.

— Боже мой! — каза полицаят и пое дълбоко дъх. — И това ми дойде до главата.

Наведох се и докоснах ръката на стария негър. Беше още топла.

— Умрял е преди не повече от четвърт час.

— Това значи, че аз съм бил точно пред магазина, когато е станало — каза ченгето и изду бузи. — Вие стойте тук — и той отиде към телефона.

След 20 минути групата от отдел „Убийства“ пристигна. С тях беше и полицейски капитан Хакет.

Докато момчетата се залавяха за работа, Хакет ме дръпна настрана.

— Какво те води насам? — попита той. — Знаеш ли нещо за това?

Казах му, че съм се надявал Филипс да може да установи, че мъртвото момиче е Кориц Кон, а не Сюзън. Казах му за белега от рождение.

— Обзалагам се, че Кон е отгатнал, че ще идвам тук и е дошъл пръв — заключих аз.

Хакет се съмняваше.

— Може да е бил някой обикновен дребен крадец. Да видим какво ще установят момчетата.

Запалихме цигари и постояхме наоколо, наблюдавайки. Момчетата май не напредваха много!

— Има ли някаква следа от Джойс Шърмън? — попитах аз.

Той поклати глава.

— Продължаваме да търсим, но тя може да е навсякъде. Имам чувството, че няма да я намерим.

— Чух, че Кон има досие. Сигурно ще искаш да го провериш. Преди 5–6 години бил арестуван в Сан Бернадино и излежал 4 години. Обзалагам се, че той е убил Филипс.