Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Той каза, че ще го направи.

— Ще ти се обадя пак след един час. И слушай, капитане, не я пипайте, преди да съм говорил с нея.

— Кон може да е при нея.

— Няма такъв шанс — и аз затворих, преди да започне да спори.

Отворих вратата на кабинката, пуснах вътре малко свеж въздух, изтрих лицето си и отново затворих. Набрах номера на Алън Гудиър.

Той вдигна почти веднага.

— Тук е Стив — казах. — Аз съм на около три минути от жилището ти. Искаш ли да се кача да си поприказваме?

— Много бих се радвал — отвърна Гудиър. — Ти разбра ли, че напуснах?

— Разбрах — отвърнах. — И аз също.

— Така ли? Кога?

— Веднага след теб. Ще ти разкажа. Сега ще дойда.

— Добре.

Гудиър имаше апартамент на булевард Сънсет. Намираше се на последния етаж, а входът беше достатъчно внушителен, за да задоволи и милионер.

Издигнах се десет етажа в един елегантен автоматичен асансьор.

Гудиър ме чакаше точно пред вратата си.

— Добро местенце си имаш — казах аз, като затварях вратата на асансьора.

— Не е лошо — каза той. — Сега е твърде скъпо за мен. Ще се изнасям в края на седмицата. Къде беше, Стив? Опитвах се да те открия през последните три дни.

— Съжалявам. Спречках се с Медъкс и напуснах. Хелън беше в Сан Бернадино и отидох да я видя. Допреди малко изобщо бях забравил, че искаше да говориш с мен.

Той ме въведе в обширен хол.

— О, това се казва добро жилище — казах аз, като се огледах. — Майчице! Май ще ти липсва.

Гудиър затвори вратата.

— Сигурно ще ми липсва. Значи си напуснал, Стив?

Избрах си един фотьойл, подходящ и за спане, и седнах.

— Медъкс искаше да възложи случая на Оли Джексън, затова го зарязах — отвърнах аз.

— Хм, кой ли можеше да си представи? — Гудиър изглеждаше шокиран. — И какво ще правиш сега, Стив? Ще постъпиш в друга компания ли?

Поклатих глава.

— Смятам да изкарам малко пари. Ако изясня този случай, Алън, ще ми се полага обичайния 1%, а 1% от един милион наистина са бая мангизи.

Той се разхождаше из стаята с ръце в джобовете и с пребледняло, намръщено лице.

— Но можеш ли да го изясниш?

— Разбира се — казах аз и извадих една цигара. Залепих я внимателно на долната си устна. — Вече съм го изяснил.

— Но как? — Той се закова неподвижен и се вторачи в мен. — Искаш да кажеш, че можеш да докажеш, че има измама? Че момичето е било убито?

— Така мисля. Изясних и отвличането на Шърмън.

Той се приближи и седна до мен.

— Е, хайде. Разкажи ми.

— Още след смъртта на Хофман започнах да си задавам въпроси за теб, Алън — казах аз сериозно. — Ти и аз бяхме единствените, които знаеха, че отивам да го видя. След като се разделихме, ти си телефонирал на Кон и си му казал да запуши устата на Хофман, нали?

Той се втренчи в мен безизразно.

— Какво говориш, Стив?

— Е, хайде! Тия няма да минат. Ти си в дъното и на отвличането, и на убийството на Корин. Това се набива в очите като неонов надпис. И друго — казал си на Медъкс, че си срещнал Дени случайно, но не си. Сюзън Джелърт е уредила срещата ви. Това е подробност, но тя ми помогна да си изясня нещата за теб. Ти винаги се появяваше неочаквано и търсеше информация. Аз ти казах за късовълновото радио и едва не бях убит, защото ти си предал информацията. Именно ти каза, че Сюзън е сложила случайно отпечатъка си върху полицата. Но отпечатъкът не е неин, а на сестра й.

— Надявам се, че се шегуваш, Стив — каза Гудиър, като ме гледаше сърдито. — Или се шегуваш, или си луд.

— Ясно ми е също и как е било убито момичето на острова. Знаеш ли, Алън, може би щеше да мине, ако беше скроил само една измама, но две е малко прекалено. Сигурно щеше да се отървеш, ако беше само отвличането на Шърмън, но с другото си се увлякъл твърде много.

— Мисля, че не искам да слушам повече — каза тихо Гудиър.

— Както искаш — казах аз и станах. Смятах, че ще оцениш идването ми тук. Не съм казал на никой друг. Е, аз ще вървя. Не мисли, че ще се отървеш, Алън. Няма да може. Пука се по шевовете.

Той не отговори и аз тръгнах към вратата. Когато я отворих, той каза:

— Почакай.

Обърнах се и го погледнах.

— О’кей, положението излезе малко извън контрол каза той равно, — но все още има шанс да се оправи. В това има милион и половина. Много пари da. Ти спомена 1% Аз ще ти дам една трета.

— А защо не половината? — казах аз и се върнах към стола си.

— Една трета. Трябва да стигнат и за трима ни за теб, за момичето и за мен.

— Ами Кон?

— Ще трябва да се отървем от него. Прекалено опасен е. Имам чувството, че щом получим парите, той ще се опита да ме очисти. Много си пада по убийствата.