Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Забравяш за Райс — казах аз. — С него няма ли да се разплащаш?

— Не мисля да се занимавам с него. Полицаите така са му вързали ръцете, че не може да мръдне. Не смее да направи нищо. Щом искът бъде удовлетворен, момичето, аз и ти, ако дойдеш с нас, планираме бягство. Райс не би могъл да ни издаде, без да издаде и себе си.

— У теб ли е онзи половин милион от отвличането на Шърмън?

Той кимна.

— У мен е. Райън ще приключи с другия иск най-много след една седмица. Предлагам ти една трета от цялата сума, за да си държиш езика зад зъбите, Стив.

— Само това ли ще искаш от мен?

Той се поколеба.

— И да ми помогнеш да се отърва от Кон. Никой от нас не е в безопасност, докато той е жив.

— Видели са го да излиза от магазина на Филипс. Полицията го търси.

— Няма да го намерят. И друг път се е крил.

— Знаеш ли къде е?

Гудиър кимна.

Протегнах ръка и смачках цигарата си.

— Трябва да си луд, Алън — казах аз. — Откъде ти дойде тази идея в главата? Ти печелеше добре като агент. Кое те накара да го удариш през просото?

— Кой ти каза, че съм печелел добре? — отвърна той. — Харчех два пъти повече, отколкото изкарвах. Затънал съм до уши в дългове. Трябваше да направя нещо. Милион и половина ми се струваше прекалено хубаво, за да е истина, но тогава още не знаех за Кон. Не си падам по убийствата.

Погледнах го сериозно.

— Така ли? Именно ти си убил Корин Кон.

Лицето му пребледня.

— Това е мръсна лъжа! Кон я уби каза той и се наведе напред, като ме гледаше свирепо.

— Кон е бил в Спрингвил да си прибира пощата, когато тя е умряла. Ти си я убил, Алън.

Той се овладя с усилие.

— Оукли е наблюдавал острова през цялото време — каза той — и не ме е видял да отивам или да се връщам. Бих искал да знам как ще докажеш, че аз съм я убил.

— Нямах никаква идея, докато не погледнах личното ти досие тази сутрин — казах аз, — но щом разбрах, че през войната си служил в специалните подводни служби, се сетих как си го направил. Обзалагам се, че ще намеря водолазен костюм, скрит някъде около езерото. За теб е било лесно да преплуваш до острова под вода, да убиеш момичето и да се върнеш, без да те видят. Добра идея, Алън, но си забравил за личното си досие.

Той стана, а лицето му сега беше твърдо като гранит.

— Идваш ли с мен? — попита той. — Ще ти дам една трета от всичко, когато искът успее.

— Няма да успее — казах аз. — С теб е свършено, Алън. Ако не беше убил момичето, щях да ти дам време да се отървеш, но сега ще трябва да приемеш това, което те чака. Съжалявам. Сигурно си бил луд да направиш такова нещо, но ти си го направил и сега ще трябва да си платиш.

Той отиде до бюрото в нишата на прозореца, дръпна едно чекмедже и извади пистолет. Обърна се и го насочи към мен.

— Ще доведа всичко докрай — каза той с дрезгав и треперещ глас. — Имам половин милион. Ако не мога да получа останалите, ще мина и без тях. Нито ти, нито някой друг може да ме спре!

— Не ставай глупак — казах аз. — Ако ме убиеш, няма да постигнеш нищо. Не можеш да стреляш в място като това, без да си навлечеш неприятности. Никога няма да се измъкнеш. — Аз станах. — Отивам в полицията, Алън. Имаш 20 минути. Постъпи, както смяташ за най-добре. Каквото и да направиш, ти си загубен.

Обърнах му гръб и тръгнах към вратата.

— Спри! — каза той и чух щракването на предпазителя.

Погледнах към него през рамо.

— Довиждане, Алън. Желая ти късмет — казах аз, отворих вратата и излязох в коридора.

Той просто стоеше там, докато лицето му се разпадаше на парчета, а пистолетът увисна в ръката му.

— Довиждане, Стив — отвърна той.

Затворих вратата и отидох до асансьора. Поддържах приятелски отношения с него, откакто беше постъпил в компанията. Харесваше ми. Стана ми доста зле, когато отворих вратата на асансьора.

От шума на внезапния изстрел се почувствах, сякаш някой ме ритна под сърцето.

Последните камъчета от мозайката се нагласиха чак към 17 часа същата вечер. Може би щеше да стане и по-късно, ако не ме беше осенило вдъхновението да отида и да говоря с Мира Лантис, приятелката на Пери Райс.

Щом й разкрих как стоят нещата, тя загуби самообладание и се разприказва.

Успя да ме убеди, че не е имала нищо общо нито с отвличането на Джойс Шърмън, нито със заговора за издоява-нето на застрахователните компании с милион и половина долара.

Когато разбра, че Райс ще бъде съден по обвинение за убийство, тя стана много отзивчива, отговори на въпросите ми и ми позволи отново да огледам спалнята на Джойс Шърмън.