Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Трябваше да разбера дали вече има предявен иск. Прескочих до кантората на Фаншоу.

Там беше и Медъкс, който ме изгледа кръвнишки, когато влязох.

— Какво искаш? — сопна се той. — Нямаш работа тук. Ти напусна!

— Бях останал с впечатлението, че тази кантора е на Фаншоу — казах аз, като затворих вратата. — Ако той поиска, ще си тръгна.

Фаншоу се захили.

— Хайде влизай, Стив. Как върви при теб?

— Добре. Напредва ли онзи глупак Джексън?

— Засега не — отвърна Фаншоу, а Медъкс така изпръхтя, че листовете върху бюрото се разхвърчаха.

— Минах, за да ви предложа услугите си — казах аз. — Разбира се, ще ви излезе по-соленичко, но такава ми е офертата.

— Не бих те наел, дори ако беше последният останал жив детектив — изсумтя Медъкс. — А сега се махай!

Обърнах се към Фаншоу, който ме гледаше с очакване.

— Какви са последните новини? — попитах аз. — Предявиха ли иск?

— Да. Мисис Кон пристигна вчера сутринта. Искът беше предявен вчера следобед. Тя е наела Ед Райън, най-хитрия мошеник сред адвокатите в този бизнес и мисля, че ще ни хванат за гушата.

— Ще им позволите да ви съдят, така ли?

— Благодарение на теб — възкликна Медъкс, като стовари юмрук върху бюрото, — не можем да спечелим един съдебен процес. Каквито и шансове да имахме, вече изчезнаха, защото ти даде доказателство, че подлежим на иск.

— Много лошо — казах аз и поклатих глава. — Нищо, няма значение. Имам да ви направя едно предложение. Ако успея да изясня този случай, каква ще ми е ползата?

И двамата се вторачиха в мен.

— Какво искаш да кажеш? — сопна се Медъкс.

— Стори ми се, че го казах доста ясно. Ти не одобри начина, по който работя върху случая, затова аз напуснах. Това ме прави независим детектив. Все още съм готов да работя върху същия случай, ако реша, че ще си струва.

— Не ми трябваш! — изрева Медъкс. — Можеш да се махаш!

— О’кей, щом мислиш така — аз станах. — Да бъде както искаш.

— Чакай малко — каза бързо Фаншоу. — Можеш ли да разплетеш случая, Стив?

— Ще го приключа до 6 часа.

— Блъфираш — настоя Медъкс и се наведе над бюрото като бик, готов за нападение.

— Не. Мога да разплета този случай, ако ти и другите девет компании се погрижите да имам полза — казах аз и му се усмихнах. — В тази работа има замесен един милион. Вие току-що признахте, че са ви хванали за гушата. Аз мога да ви спестя този милион, ако сте готови да ми платите както на всеки независим детектив.

Медъкс направи бързо изчисление.

— Чакай сега — каза той, — да не бързаме. Добре, ако те наемем като независим детектив, ще изкараш малко пари. Признавам това, но за колко време ще ти стигнат? Аз съм готов да кажа: „било каквото било“. Върни се при нас, Хармъс, и аз ще бъда добър с теб. Трябва да помислиш за бъдещето си.

— Много мило от твоя страна. Напомни ми да се разчувствам и да поплача на рамото ти, когато си облечеш водолазния костюм. Малкото пари, за които спомена току-що, възлизат на десет хиляди. От доста време ми се иска да се установя самостоятелно. Уморих се да изпълнявам твоите заповеди, доста тъпи при това. Ти или ще се отнасяш към мен като към независим детектив, или си тръгвам оттук и те оставям с пръст в устата.

Медъкс се приготви да избухне, но Фаншоу не му даде.

— Ако изясниш този случай, Стив — каза той, — аз ще се погрижа да получиш 1% и да се върнеш на работа, ако искаш. Ако Медъкс не ще да плати, аз ще отида направо при стария.

Медъкс изведнъж ми изпрати една вълча усмивка.

— О’кей — каза той, — върви. Нает си. Не ти обещавам да те върна на работа, но ако докажеш, че има измама, ще ти платя.

— Един процент?

— Да, по дяволите! Един процент.

— Добре — казах аз. — Блокирайте Райън за днес, а утре, ако имаме късмет, ще съм приключил случая. Ако успея да докажа, че мъртвото момиче е Корин Кон, а не Сюзън Джелърт, работата е опечена.

Медъкс изпуфтя.

— Още ли работиш по тази писта? Ако това е всичко, което имаш, няма да изясниш случая.

— Така си мислиш ти — казах аз, намигнах на Фаншоу и се изнизах от кантората.

На излизане се отбих при мис Фейвършъм, секретарката на Фаншоу.

— Имате ли тук личните досиета? — попитах. — Искам да проверя някои подробности за персонала.

Тя извади папката.

— Не знам дали трябва да ви ги давам, мистър Хармъс-каза колебливо. — Поверително е.

— За да успокоите съвестта си — казах аз, — извадете собствената си папка. Не сте вие тази, от която се интересувам и това е само защото съм почтен съпруг.