Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Карлос изглежда беше забравил, че и Фенър е в стаята. Виждаше само Райгър. Хвърли се на гърба му и заби червените си пръсти в гърлото му. Той започна да се мята, да се дави, да се мъчи да улови ръцете на Карлос, но след малко утихна. Карлос го пусна и стана разтреперан. Фенър се облегна на стената и му каза:

— Имаш късмет. Махай се, преди да ми е хрумнало нещо друго! Хайде, изчезвай!

Карлос се олюля, отиде до вратата и я отвори. Фенър чу как се лута долу в тъмното и търси ключовете. Обърна глава на една страна и се ослуша. След това два автомата „Томсън“ разкъсаха нощната тишина. И двата дадоха дълги откоси, после утихнаха.

Фенър прибра пистолета си и запали цигара. Този град май вече ми писна, помисли си той. Ще се прибера у дома и ще заведа Пола някъде навън, за разнообразие. Изкачи се обратно през капандурата и слезе по желязната стълба. Докато слизаше, че шум от кола. Алекс и Кемерински си отиваха.

Заобиколи отпред и погледна Карлос. Фенър обичаше всичко да е наред. Не се съмняваше, че тези двамата са свършили работата, но все пак трябваше да е сигурен. Оказа се, че наистина е било излишно да се безпокои.

Изтупа дрехите си с ръце и без да престава да мисли, тръгна към казиното на Нулън.

Когато Фенър влезе, Нулън се изправи.

— Какво стана? — попита го той.

Фенър го изгледа.

— Какво мислиш, че стана? На кайма са. И двамата. Къде е Глори?

Нулън избърса лицето си с кърпа.

— Мъртви? И двамата? — Не можеше да повярва.

Фенър повтори с нетърпение:

— Къде е Глори?

Нулън сложи треперещите си ръце на бюрото.

— Защо ти е?

— Кажи къде е тя, дяволите да те вземат! — Очите на Фенър бяха ледени.

Нулън посочи.

— Горе е. Можеш да я оставиш на мира. Сега вече аз ще се грижа за нея.

Фенър изсумтя подигравателно.

— Какво мислиш да направиш? Да се хванеш на въдицата й, като ти каже, че се разкайва?

Лицето на Нулън почервеня.

— Не искам да слушам плоските ти шеги. В края на краищата, тя е моя жена!

Фенър бутна стола си назад.

— Дявол да го вземе — каза той, — наистина няма по голям глупак от стария глупак! Добре, щом така стоят нещата. — Той вдигна рамене. — Тази Глори е страхотна мадама. Зарязва мъртвия чувал с пари и се хваща за следващия.

Нулън седеше с неподвижен поглед и леко изкривена уста.

— Остави тези шеги, Фенър — каза той. — Не ми харесват.

Фенър се обърна към вратата.

— Ще отида да я видя. Къде е?

Нулън поклати глава и каза:

— Не, няма да отидеш. И ако започнеш да правиш глупости тук, ще си изпатиш много.

— Така ли? Добре, тогава няма да я виждам. Ще ти кажа какво ще направя вместо това. Ще се върна след един час с ченгетата и със заповед да я арестуват.

Нулън изсумтя.

— Нищо нямаш срещу нея.

— Точно така, нищо. Само обвинение в убийство. Голяма работа! Само малка смяна на познатите.

Дебелите ръце на Нулън потрепваха нервно, а лицето му придоби зеленикав оттенък.

— Какво имаш предвид? — попита той, без да движи устните си.

Фенър тръгна към вратата.

— Ще научиш — каза му той. — Нямам време да се занимавам с теб. Или ще я видя сега, или по-късно в затвора. Все ми е едно.

Лицето на Нулън блестеше на светлината от лампата върху бюрото.

— Дясната врата на горния етаж — каза той.

— Няма да се бавя. А ти ще стоиш тук и няма да мърдаш.

Фенър излезе и затвори вратата след себе си.

Когато стигна до дясната врата, той натисна дръжката и влезе. Глори подскочи от стола и устата очерта едно голямо „О“ върху лицето й.

Фенър затвори и се облегна на вратата.

— Не започвай да си събуваш чорапите — каза й той. — Само ще си поприказваме. Нищо повече.

Тя отново се отпусна на стола.

— Не сега — гласът й беше напрегнат. — Късно е… искам да спя… уморена съм. Казах на онзи долу да не пуска никого при мен.

Фенър избра един стол срещу нея и седна. Бръкна в джоба на сакото си и извади пакет цигари. Предложи й да запали.

— Махай се оттук! Махай се оттук! Не искам да…

Фенър извади една цигара и мушна пакета обратно в джоба си.

— Млъкни! — каза й той.

След това запали и изпусна тънка нишка дим към тавана.

— Аз и ти ще си поговорим малко. Най-напред аз, после ти.

Глори стана и тръгна към вратата, но Фенър се протегна, улови я за китката и я спря. Тя посегна към лицето му с извити нокти. Той мушна и другата й китка в същата си ръка и я удари по лицето със свободната. На бузата й се появиха четири червени ивици и тя изпъшка:

— Ох!

Фенър пусна ръцете й и я бутна грубо настрана.