Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Морган наблюдаваше тревожно Джини. Изпитанието бе решително. Тя трябваше да покаже на какво е способна. Щеше ли да омекне?

Получи отговор на въпроса си по-бързо, отколкото предполагаше.

Джини се усмихна на упорития — една кратка усмивка, едва забележима под нейната маска, но която издаде краткия блясък на очите й — после свали оръжието си в средата на лицето му. Нейният жест беше толкова бърз, че той нямаше време да парира удара. Дулото на пистолета разкъса бузата му, от носа му бликна кръв и той падна назад. После поднесе ръка към лицето си, ръмжейки от болка.

Наведена над масата, Джини удари отново. С всички сили тя стовари дръжката на пистолета върху черепа на човека, който политна напред и падна. Жената, с дреха от визон, нададе остър вик и се свлече от стола си, припаднала.

— Внимание! — изрева Морган. — Ще стрелям във всеки, който мръдне!

Гласът му бе изпълнен с такава заплаха, че даже за секунда самият Блек почувствува хлад по гърба си.

Джини се приближи до изпадналия в безсъзнание човек, вдигна го брутално и измъкна един портфейл от вътрешния му джоб. С рязък тласък бутна жертвата си през масата в същото време, докато хвърляше плячката в сака си.

Този пример беше достатъчен. Като по чудо масите се покриха с портмонета Джини трябваше само с бърза крачка да премине по централната пътека, за да ги събере и сложи в своя сак.

Смаян, Блек бе забравил да наблюдава вратата. Изпадна в шок, когато тя се отвори. Той изгледа с глупав вид един едър тип, с широки рамене, който влезе в бистрото. Типът изгледа последователно лицето на Блек и оръжието, което той държеше в омекналата си ръка. Като гилотина ръката на човека се стовари върху тази на Блек. Пистолетът му изхвърча и се плъзна по пода, за да се спре до бара. Новодошлият се готвеше да стовари юмрука си върху лицето на Блек, когато Морган насочи към него дулото на своята картечница.

— Внимание! — изрева той. — Горе ръцете! Разбра ли?

Очите на здравеняка се обърнаха към Морган и неговата картечница и куражът му се изпари. Отстъпи крачка назад и послушно изпълни заповедта.

Права, близо до една маса и до един здравеняк с войнствено изражение, Джини събираше портмонетата. Забелязвайки, че дулото на картечницата на Морган не беше насочено повече към него, той се опита изведнъж да сграбчи пистолета на Джини. Неговата ръка сграбчи едновременно дръжката и ръката, която я държеше, за да я накара да пусне оръжието. Джини стискаше здраво. Очите й издържаха погледа — едновременно смел и ужасен — на нейния нападател и тя натисна спусъка. Куршумът излетя с трясък, който разклати витрините на кафенето. Когато куршумът премина през ръкава, одрасквайки ръката му, човекът изпусна нейната като опарен. Джини отстъпи една крачка, държейки го под прицел, докато Морган сипеше куп проклятия към ранения.

— Действувай! — извика той на Джини.

Със спокойствието на манекен, представящ колекция. Джини поднови разходката си, вземайки портмонетата и поставяйки ги в сака си.

Бледи и замръзнали, с изтормозен вид, хората не мърдаха повече.

Вън на волана на своята кола, Китсън чу изстрелите. Куражът му се изпари и той трябваше да направи свръхчовешко усилие, за да не включи мотора и тръгне с всичка сила. Неподвижен, със сгърчени върху волана ръце, с лице, мокро от пот, едва устоя на паниката и желанието си да изчезне.

Изведнъж всичко свърши.

Чу шум на забързани крачки. Задната врата се отвори рязко и другарите му се втурнаха във вътрешността. Блек се свлече до него върху предната седалка и Китсън почувствува топлината на тялото му, покрито с пот. Машинално потегли.

— Давай, давай, Боже мой! — извика Морган в ушите му от задната седалка, където беше седнал. — Скорост искам сега!

Със свистящ дъх и стиснати зъби Китсън накара колата да подскочи напред. Той зави наляво със скърцане на гумите и заслиза по тясната уличка. С машинална ловкост навлезе в друга странична улица. Намалявайки леко по кръстовищата, запали фаровете.

Морган тревожно обърна глава да види през задното стъкло дали ги преследват.

— О.К.! Добре сме! — забеляза той. — Карай у Джипо! — прибави изведнъж, когато те бяха преминали осемстотин метра с пълна скорост.

Облекчението беше общо.

— Ох! Бяхме загрели! — възкликна Блек, бършейки лицето си с опакото на своята ръка. — Без нашата мандолина това можеше да свърши зле. Когато типът се опита да свие пистолета на Джини…

— Какво се случи? — запита Китсън с треперещ глас. — Кой стреля? Има ли някой ранен?