Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

— Виж, ето го съпруга — подхвърли Блек и започна с фалшив глас да тананика сватбения марш на Менделсон.

Джипо избухна в смях, а малките му черни очи засветиха весело. Намираше тази шега безобидна и много комична.

Но Китсън побледня.

— Затваряй си устата! — изкрещя той с треперещ глас. — Достатъчно!

Блек спря да пее и се обърна към стола си с подигравателна усмивка.

— Е, добре, какво? Тя и ти… — посочи с жест Джини, която не мърдаше, с очи, обърнати към Китсън. — Вие наистина сте новобрачни, нали? Франк ми каза, че ще отидете да наемете една каравана за вашето сватбено пътешествие.

— Казах ти да я затвориш! — повтори Китсън.

— Какво те прихваща, негоднико? Не си ли доволен да отпътуваш с нея на сватбено пътешествие? В удара ти си най-късметлия! Сам в каляската с такава кукла, няма да бъдеш за оплакване. При условие, че този път можеш да се оправи…

С два бързи скока Китсън се намери пред масата и неговият юмрук, бърз като светкавица се стовари върху брадата на Блек. Последният се претърколи назад със стола си. Грохот разтърси стените. Проснат по дължината си, той погледна Китсън със замаян поглед.

— Вдигни се малко, мръсник, — изрева Китсън — за да те накарам да си глътнеш зъбите!

— Хайде, хайде! — извика Джипо ужасен.

Сграбчи Китсън за ръката, но той се освободи с едно разтърсване, което претърколи Джипо на другия край на стаята.

Блек разтърси глава. Неговите очи, вперени в Китсън, се изпълниха с омраза.

— От дълго време имам желанието да те науча да живееш, теб, пропаднал боксьор! — каза той. — Ще те накарам да видиш какво е истинска борба!

Докато ставаше, Морган влезе.

— Раздели ги, франк! — замоли Джипо, задъхан — Те искат да се бият.

С четири бързи и гъвкави подскока Морган се намери между двамата мъже и, обръщайки гръб на Китсън, изгледа Блек.

— Ти не се ли чувстваш добре? — запита го той с фалшиво учтив тон. Очите му на влечуго блестяха.

Блек се поколеба, после с едно повдигане на рамене пооправи сакото си, прекара ръка в косите си, с внезапен жест взе стол и седна. С очи, вперени в масата, той разтърка брадичката си.

Морган се обърна към Китсън.

— Не си дошъл да правиш бъркотии в екипа, гледай работата! Повече няма да ти го повтарям. Сядай!

С тежка крачка Китсън се отправи към един стол, отдалечен от тези на Джини и Блек, и седна. Джипо все още развълнуван, се приближи до масата и, колебаейки се, седна от страната на Джини.

— Няма ли да ви отегча, ако седна до вас? — попита той, опитвайки се да не гледа в деколтето й, което се отваряше всеки път, когато тя се навеждаше напред.

— Защо ще ме отегчавате?

Малко уплашен на вид, Джипо седна. Морган крачеше из стаята, като мечка в клетка, с цигара между тънките си устни и с шапка, прихлупена над очите му.

— А сега, момчета, отворете добре сетивните си органи. Ще действуваме тази вечер в дванадесет и десет. Това е моментът, когато кафенето е пълно и когато имаме минимум шансове да ни опандизят. Китсън ще се заеме с колата. — Той се спря, за да го изгледа. — Познаваш квартала. Оставяш мотора да работи, изчакваш ни и тръгваш по първата улица наляво, за да избегнеш червените светофари. Доверявам ти се, за да се изплъзнем от тези, които ще ни преследват. Съгласен?

Китсън кимна с все още намръщен вид.

— Ти, Джини, идваш с Ед и мен — каза Морган, обикаляйки из стаята. — Лу ще ми заеме една картечница, а ти, Ед, ще вземеш пистолета си. Джини, влизайки зад мен и Ед, се заема с плячката. Щом влезем, Ед сваля желязната завеса. Аз скачам на тезгяха, за да мога да измета цялото каре. Видят ли картечницата, това ще ги успокои. Докато глупаците разберат какво става, Джини ще започне да събира порт-монетата. Ще се вземат само пари. Ако някой влезе, ти ще се заемеш с него, Ед. Ако действаме бързо, ще ни трябват пет минути за всичко. Това зависи най-вече от Джини. Ще внимаваш някой малък хитрец да не ти скочи отгоре, докато му вземаш мангизите. Не държа да се правят ненужни бели, освен в случай на отпор.

Слушайки Морган, Джипо, който въртеше малките си черни очи, се поздравяваше, че не участвува в този удар.

Китсън разтриваше ставите на ръцете си, без да изпуска масата от очи. Той се почувствува облекчен, когато научи, че неговата задача се ограничава само да кара колата. Трябваше да си луд, за да отидеш в едно кафене и да матираш четиридесет или петдесет типа! Не беше сигурен дали има необходимата смелост.

Блек още кипеше от яд, че е бил ударен, но думите на Морган отклониха вниманието му и той изпита странно чувство на студ в стомаха си.