Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

— А ти Джипо, защо се съгласи?

— Заради момичето — възкликна Джипо. — Видът, който тя имаше, когато влезе, начинът, по който дискутира удара, всичко това ми даде увереност. Когато Франк ни излагаше плана, аз нямах желание да се меся. Но когато малката пристигна, не зная защо, всичко отведнъж ми се стори изпълнимо. Внезапно осъзнах всичко, което можеше да се плати с тези мангизи. Представих си изненадата на майка ми, виждайки ме да пристигам със страшен костюм, на волана на едно алфа-ромео! Всички мои мечти станаха реалност.

— Да… Това се дължи на нейния начин на държание — каза Китсън, чувствувайки се неудобно. — Тя оказа и върху мен същия ефект.

Той нямаше смелостта да признае на Джипо, че беше гласувал като другите, от страх пред презрението на Джини. Нямаше никаква надежда ударът да успее. Това бе мръсна работа. Сигурен бе, че ще атакуват по-силни от тях. Изведнъж той се почувствува изпълнен с жалост към Джипо, който вярваше в осъществяването на своята мечта. Този път те нямаше да се измъкнат.

— Това е любопитно, не намираш ли? — подметна Джипо. — Тя е още почти дете и въпреки това има нещо…

Внезапно замлъкна и вдигна глава. Малките черни очи изведнъж се събудиха. Китсън го изгледа с отворени уста.

— Какво има?

— Чух шум. Това не може да бъде змия, нали малкия?

— Змия? Змия не би се приближила току-така до нас-каза раздразнено Китсън. Той не искаше да се прекъсва разговора за Джини. За него нямаше нищо по-важно на света.

— Възможно е да има змии в областта — поде Джипо със свито тяло, целият вцепенен.

— Ще ти кажа нещо, малкия, змиите ме поболяват! Струва ми се, че чувам нещо да мърда там…

С набръчкано чело Китсън се обърна и погледна в указаната посока.

— Не мисли за това повече — каза той ядосано на Джипо, който бе прекъснал нишката на разговора. — Змиите не се приближават до човек, освен ако той не ги раздразни.

— Моят брат беше ухапан от змия — възрази Джипо с мрачен глас. — Той бе легнал точно като мен и в един момент змията излезе, не зная от къде, и го ухапа по лицето. Беше мъртъв още преди да мога да го заведа до къщи… Тази проклета змия!

— Ах! Остави! — сряза Китсън. — Пука ми за твоя брат. Той е бил ухапан от змия, но това може да се случи на всеки. Смени плочата, искаш ли?

Джипо вдигна глава и го изгледа с укор в очите.

— Нямаше да говориш така, ако това беше твоят брат — каза той. — Никога няма да го забравя! Това ме кара да се ужасявам от змиите.

— Но по дяволите! До утре ли ще ми говориш за змиите? — изкрещя Китсън. — Говорехме за Джини и ето, че изведнъж ти започна да ми пълниш главата с твоя брат и с истории за змии. Скъсваш ме!

— Стори ми се, че чувам шум.

— Добре! Добре! И после? Искаш ли да ме оставиш на мира с твоите змии?

Джипо беше готов да възрази, когато забеляза отдалеч облак от прах. Той го посочи на Китсън.

— Мислиш ли, че са те?

Китсън хвърли едно око по дължината на вълнистата прашна ивица на пътя и почувствува как страхът го сграбчва за гърлото.

Инстинктивно той залегна.

— Да, те са — промърмори той, протягайки ръка, за да принуди Джипо да залегне по-добре.

Неподвижни, двамата гледаха как фургонът напредва. Той приближи до тях изненадващо бързо, вдигайки облаци прах. За миг завоят го прикри, после той тръгна по-бавно.

Китсън погледна часовника си, за да отбележи точния час на минаване на фургона в клисурата.

Бърза като светкавица, колата мина пред тях и те успяха да забележат впечатляващите силуети на пазача и шофьора.

Джипо се надигна и я проследи с очи, за да запомни повече подробности.

Те видяха как фургонът изчезва в облак прах на следващия завой. Тогава и двамата, облекчени, се изгледаха притеснено.

— Няма да е лесно — забеляза Джипо, като се чешеше под мишците. — Видя ли ги нашите две птички? Мадона! Те нямат да се дадат лесно!

Китсън беше видял шофьора и пазача много добре. Той ги познаваше достатъчно и даже бе говорил за тях с Морган. Но сега, след като ги бе видял през предното стъкло на фургона, се изпоти при мисълта, че след няколко дни трябваше да се мери с тях.

— Не бива да се безпокоиш! — каза той с колкото се може по-спокоен тон. — Ти няма да се занимаваш с тях. Съгласен съм, че те са издръжливи. Но ти за какви ни вземаш? За парцали, както онази искаше да ни оскърби?

Джипо поклати глава с угрижен вид.

— Тези двамата имат вид на… Не искам да си имам работа с тях.

Китсън извади бележника си и записа часа, в който фургонът бе преминал в клисурата.