Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Всъщност, само заради нея той не се отказа от удара. Знаеше, че рискува много, но нямаше кураж да срещне отново презрителния поглед на момичето.

С очи вперени в храсталаците, които обграждаха пътя, той все още не можеше да забележи Джипо.

— Знам, че си страхотен! — извика му той. — Къде си?

Широкото, като луна лице на Джипо се появи зад две скали и той замаха с ръка.

— Тук, синко. Не е лошо, нали? Като невидим съм! — каза той.

Китсън слезе по пътя, за да го настигне.

— Това място е идеално за засада — забеляза той, като клекна до Джипо и погледна часовника си. — Ако бързат, те трябва да са тук след двадесет минути.

Джипо се изтегна по гръб. Измъквайки една клечка от джоба си, той започна да чисти кухите си зъби с поглед към синьото и блестящо небе.

— Виждаш ли небето, малкия? — рече той. — Това ми напомня за моя роден град. Няма друго подобно небе на света.

Китсън погледна към него. Той наистина го обичаше. Неговата доброжелателност и състрадание правеха от дебелия човек приятен компаньон.

Джипо не приличаше на високомерния и надут Ед Блек, който се ласкаеше от успехите си сред жените, провокираше хората и се шегуваше с тях. Той беше интелигентен и не му липсваше смелост, но не беше човек, към когото да се обърнеш в случай на нужда, докато Джипо би дал и последния си долар, без дума да попита.

— Къде си роден? — запита Китсън, легнал по корем, с полузатворени очи и повдигната глава, за да гледа по-добре пътя.

— Във Фиезол, близо до Флоренция, в Италия — отговори Джипо. — Ти бил ли си в Италия, малкия?

— Не.

— Няма подобна страна в света — поде Джипо с носталгична въздишка. — Вече двадесет години не съм стъпвал там. Това е много! Знаеш ли какво ще направя, щом получа моя пай от печалбата? Ще се върна там. Ще взема първа класа на кораба и щом пристигна ще купя едно алфа-ромео, за да ида във Фиезол. Това ще шашне майка ми! От двадесет години моят старец е мъртъв, но майка ми е още там. Тя ме очаква. Ще си взема една малка вила върху хълма, който е над Флоренция, ще се оженя, ще бачкам по колите и ще имам момичета, с лопата да ги ринеш. С мангизи можеш да правиш всичко, което поискаш. Добре го каза Франк! Ще имаме целия свят в краката си! Той има право. Това е точно така. Целият свят ще бъде в краката ми!

„Освен, ако не получиш олово в кожата“ си казваше Китсън. „И освен, ако ченгетата не те опандизят преди да си стъпил на твоя кораб…“

Джипо обърна глава към него, усмихвайки се.

— А ти, синко? Какво ще направиш с твоите мангизи? Мисли ли за това? Правил ли си проекти?

Слушайки Джипо, Китсън мислеше, че слуша как говори едно хлапе.

— Сега не е моментът да се правят проекти — възрази той. — Може би никога няма да видя цвета на тези мангизи.

Джипо направи гримаса.

— Ще ти кажа нещо, малкия. Да се правят проекти е голямото очарование на живота. Аз ги правя от години. Никой от тях не се е реализирал още, но този път може би ще ми провърви. Двеста хиляди долара! Помисли малко за всичко, което можеш да направиш с подобна сума!

Китсън повдигна рамене.

— Ох! Мислих за това — каза той — но още ги нямаме.

— Обзалагам се, че ще си купиш една страшна кола-каза Джипо, който събра шепа пясък и го остави да тече между пръстите си. — Вярно ли е? Ти нямаш равен на себе си по каране на кола. Какъвто си ловък, трябва ти една голяма и бърза кола. След това ще си намериш и една мадама. Кола… мадама… неприятности… Той поклати глава усмихвайки се:

— Какво ще кажеш за малката Джини Гордън, например? Хубаво парче, нали? Какво мислиш за това, малкия? Такива са хубавите момичета в Италия. Има си всичко, каквото трябва и отпред и отзад и е с много тънка талия по средата. Тя е, може би, много младичка за мен, но на теб ще ти приляга като ръкавица. Ще сте страшна двойка! Не трябва да се обезкуражаваш от нейните маниери. Това е неин стил, фигура само за любов, казвам ти! Ти ще успееш да я умилостивиш. Нейният вид и всичко останало не доказват нищо. Трябва да я завладееш с чувство.

Под слънцето, което припичаше тила му, Китсън слушаше своя компаньон. Ако друг, а не Джипо, му говореше тези думи, той би му казал да си затваря устата, но с Джипо беше различно. Джипо казваше откровено това, което мислеше. Под влияние на токущо чутото, Китсън започна да мечтае за Джини. Може би Джипо имаше право? Може би тя е създадена за любов? Но спомняйки си за нейните студени и невъзмутими синьозелени очи, той се почувствува обхванат от съмнения.

— Разкажи ми малко за себе си, малкия — подхвана Джипо със затворени очи и с лице към слънцето. — Разкажи ми какво се върти в главата ти? Интересува ме. Може да ти се струва чудно, но това е така. Снощи, когато реших да приема тази работа, си помислих за теб. Знаех какво мислиш. Ти не искаше да си вътре в този бизнес, нали така? И аз също. Но изведнъж ти каза „да“. Защо?