Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Джини, вече маскирана, стоеше на Вратата на кафенето. В дясната си ръка, залепена за тялото, тя държеше пистолет калибър 38, адютантски.

Морган не се помъчи да се маскира. Играта не бе нова за него. Знаеше, че хората се страхуват прекалено много, за да дадат полезно описание на полицията.

— Да вървим! — каза той, поемайки дълбоко въздух.

Приближи се до Джини.

— Отваряш вратата и ме оставяш да атакувам!

— Зная — отговори тя с твърд и безразличен глас.

Той й хвърли един поглед и техните очи се срещнаха.

— Хиляди дяволи — си каза той — тя не е нервна! Не бих повярвал никога в това за едно момиче на нейната възраст…

Джини отвори вратата и се отстрани, за да остави Морган да мине. Той влезе в шумното и затоплено кафене.

Блек, чиято пот вече мокреше кърпата, покрила долната част на лицето му, последва Джини и Морган. Той затвори вратата и спусна желязната завеса.

Двама мъже, настанени до бара, погледнаха безразлично зад себе си, чувствувайки студеният въздух на нощта да нахлува през вратата. Със смайване забелязаха Морган с картечницата. Техните недоверчиви очи се обърнаха към маскираното лице на Джини. Побледняха и замръзнаха на местата си.

— Назад, бързо! — излая Морган. — Отстъпете!

Шумът на разговорите в стаята заглъхна. Морган бе говорил с режещ, като бръснач, тон. Двамата мъже се отдръпнаха толкова забързано, че щяха да паднат. Морган се подпря с една ръка на тезгяха и скочи върху него. После с ритник измете надалеч чашите и бутилките.

От трясъка на счупеното стъкло хората се изправиха на крака. Внезапна тишина последва шума от разговорите.

— Не се страхувайте! — излая Морган, измитайки стаята с дулото на картечницата. — Това е обир. Не мърдайте и нищо няма да ви се случи! Сядайте всички! Първият, който мръдне, ще получи олово! Ако държите на кожата си, опитайте се да бъдете мирни!

Почти ослепял от потта, със сърце, биещо с такава сила, че едва можеше да диша, Блек смъкна кърпата, която го задушаваше. Държеше своя 38-ми с трепереща ръка и, гледайки препълненото кафене, молеше небето никой да не започва да играе на войници. Една жена изпищя. Двама мъже се надигнаха, но техните компаньонки ги дръпнаха веднага назад. В кафенето хората се бяха превърнали в статуи.

— Давайте мангизите! Портмонетата върху масата! Хайде, по-живо!

По-голямата част от хората започнаха да бъркат в джобовете си.

Сега бе ред на Джини да действува. Тя извади от джоба си един сак от платно, който й бе дал Морган и с пистолет в ръка, започна самотната си разходка по централната пътека. Спираше се пред всяка маса, събираше портмонетата и ги пускаше в сака.

Прав, близо до вратата, Блек я наблюдаваше. Тя се местеше бавно и предпазливо, като някой, който върви по много тънък лед. Хората не показваха и сянка от колебание. Тя се спираше на всяка маса, събираше портмонетата и пускайки ги в сака, минаваше на следващата.

— Бързо! — извика Морган. — Вадете портфейлите си! Пръстът ми е на спусъка, но, ако има начин, не държа да ви навредя. Пускайте мангизите, бързо!

Блек пое въздух.

„Морган и момичето ще вдигнат парата“, си каза той. „Страшни са!“

Гласът на Морган режеше като бръснач. Леко наведената му фигура, дулото на картечницата му, насочено към тълпата, неговият заплашителен силует — всичко това смразяваше кръвта.

Джини внезапно спря своето равномерно придвижване. Бе застанала пред една маса, заета от жена, носеща дреха от визон и едър мъж с твърдо лице. Върху масата нямаше портмоне.

Тя изгледа мъжа, чиито малки блестящи очи издържаха нейния поглед.

— Хайде, добри човече! — каза тя нежно. — Реши ли се?

— Ще минеш отново, малка дрипо! — възрази той. — Нямам пари в себе си.

Блек се потеше силно. Объркваше се. С тревожен поглед той загледа Морган, който неподвижен, с жесток израз върху леко изкривените си устни, дебнеше реакцията на Джини.

— Тогава? — настоя последната, вдигайки гласа си.

— Казах ти да минеш отново, мръснице! — каза другият, гледайки я право в очите.

Внезапно жената стана бяла като сняг и затвори очи. Свлече се с цялата си тежка маса върху своя компаньон, който я отблъсна с нетърпение. Джини вдигна пистолета си.

— Давай мангизите, свинска главо, или те свалям-изкрещя тя с остър глас.

Лицето на мъжа се сгърчи.

— Гвоздей! — повтори той. — Чупи се!

Морган насочи към него дулото на своето оръжие, но знаеше, че е безполезно. Мъжът си даваше сметка, че той не можеше да си послужи с пистолета, защото Джини бе в неговия прицел.