Джеймс Чейс - Виновните се страхуват

Грейвс ме гледаше въпросително:

— Какво общо имаш с Крийди?

— Нищо. Името изплува изведнъж в съзнанието ми. Чух някой да го споменава. Чудех се кой ли ще е.

Детективът ме изгледа замислено, после внезапно отвори вратата и излезе. Запалих цигара и се проснах на кревата.

Джек беше казал, че новият случай обещава луди пари. Ако клиентът му е бил Лий Крийди, то наистина… Но защо пък човек с положението на Крийди ще наема невзрачен детектив от триста мили далеч? Със своята позиция и банкова сметка той би могъл да потърси услугите и на „Пинкертън“, и на която и да било друга реномирана агенция за разследвания.

Прекарах пръсти през влажната си коса. Човек като Крийди ще да е заобиколен от секретари, бабаити телохранители, лакеи и цяла гмеж то йес-сър хора, чиято грижа ще е да държат такива като мен на страна. Няма да е леко да го доближи човек, за да го попита той ли е наел Джек Шепи и защо.

Сръбнах глътка уиски за кураж, а после вдигнах телефона.

— Дайте ми Грейвс — замолих телефонистката.

След кратка пауза Грейвс се обади.

— Налага ми се да проведа разговор. Чисто ли е около телефонистката?

Не му бе необходима шифрограма, та да разбере за какво става дума.

— Не се тревожи. Едно ченге повися тук известно време, но си отиде.

Поблагодарих му и отново завъртях телефона. Помолих момичето от телефонни услуги да ме свърже с Лий Крийди. След малко чух мъжки глас

— Тук е резиденцията на мистър Крийди.

Този, който говореше, сякаш имаше сливи в устата или пък в миналото сливиците му са били простреляни.

— Свържете ме с мистър Крийди! — наредих отривисто.

— Ако бъдете добър да ми съобщите името си, сър — гласът прозвуча хладно, — ще ви свържа със секретаря на мистър Крийди.

— Името ми е Лю Брендън. Не ми трябва секретарят, а лично мистър Крийди.

Не допусках, че номерът ще мине. И не мина.

— Ако почакате така, сър, ще ви свържа със секретаря.

Досадата в гласа му звучеше обидно — като шамар през лицето.

Чуха се няколко щраквания, а след това рязък глас, достатъчно остър да среже цял хляб, отсече:

— Слуша Хамършълт. Кой говори?

— Лю Брендън. Търся мистър Крийди

— Почакайте така, моля.

Като се ослушах внимателно, чух тежко дишане и шум от прелистване на страници. Сигурно Хамършълт преглеждаше книга с адреси. Хитро момче. Не започва с грубости, преди да да разбере с кого говори.

— Мистър Брендън? — В тона вече се прокрадваше известна агресивност. — Каква е вашата професия?

— Мистър Крийди ще ви каже, ако пожелае вие да знаете това. Свържете ма по-бързо и не ми губете времето.

Гласът ми прозвуча грубо и заплашително. Това не подейства особено, но все пак тонът му стана по-приличен.

— Не е възможно да говорите с мистър Крийди — каза той помирително. — Ако ми изложите исканията си, аз ще му кажа и той би могъл да ви потърси.

— Знаех, че наближава безплодния край на разговора. Беше безполезно да ставам груб, затова реших да изиграя и последния си, не особено силен коз.

— Кажете му, че съм по-старшият съдружник в агенция „Стар“ от Сан Франциско. Очаква ме, за да му докладвам.

— Очаква ви? — В гласа на секретаря прозвуча изненада и недоверие. — Добре, мистър Брендън, ще му предам и ще ви потърсим. Телефонният номер моля?

Дадох му номера на хотела и той затвори.

Натиснах угарката в пепелника, допих чашата и затворих очи. Ще трябва да чакам час, дори повече. А може би изобщо вече няма да ги чуя. Не виждах какво друго мога да сторя. Отпуснах се и след малко задрямах.

Острият звън на телефона се вряза болезнено в съзнанието ми. Събудих се тъй изплашен, че едва на паднах от леглото. Грабнах слушалката и хвърлих поглед към часовника. Бях спал само петнадесет минути.

— Мистър Брендън? — Познах гласа на Хамършълт.

— Да.

— Мистър Крийди ще ви приеме днес следобед в 15,00.

Не вярвах на ушите си.

— В 15,00?

— Да. Моля ви да бъдете съвсем точен. За този следобед имаме уговорени няколко срещи. Ще ви бъдат отделени само няколко минути.

— Предостатъчни са ми — казах и затворих.

За известно време останах легнал, с поглед в тавана. Крийди трябва да е клиентът на Джек! Как иначе можех да си обясня защо човек с неговото положение ще си прави труд да ме приема? Погледнах часовника отново. Имах на разположение по-малко от час.

Извадих от куфара най-добрия си костюм.

Имението на Лий Крийди бе разположено в самия край на дълъг една миля полуостров — тесен провлак, вдаващ се в морето точно по средата на залива Тор Бей. От булевард „Бей“ се откриваше живописен изглед към него.