Джеймс Чейс - Виновните се страхуват

— Няма ли да се връщате скоро?

— Не. Трябва да открия кой и защо уби Джек. Ще и се обадиш ли, Ела?

— Разбира се — и изведнъж сниши гласа си: — Тъкмо двама души влизат. Приличат ми на полицаи… — и линията прекъсна.

Изтрих потта от лицето си, напуснах кабината, насочих се към полицая и застанах на бара близо до него. Той ми отправи леден поглед и ми обърна гръб. Поръчах сандвич и кафе. Моят копой довърши чашата си, запали цигара и с подчертано безразличие напусна аптеката. Седна в паркирания отвън черен линкълн и замина.

Върнах се в хотела малко след 13,30 и отидох направо горе. Когато минавах покрай стаята на Шепи, реших да надникна. Вратата и без това беше отворена. Едър човек с провиснал костюм стоеше до прозореца с ръце на кръста, загледан навън. Обърна се и заби в мен остър, враждебен поглед. Заприлича ми на бивш полицай. Предположих, че е хотелският детектив.

— Какво, прибраха катуна и заминаха, а? — запитах и влязох без покана.

— Какво търсите тук? — избоботи той със стържещ бас.

— Аз съм Брендън, от съседната стая. Вие Грейвс ли сте?

Напрегнатият му израз се смекчи малко и той кимна.

Стаята бе вече поразтребена. Перушината беше прибрана, въпреки че тук-там все още се търкаляха пера. Чекмеджетата бяха затворени, пълнежът на дюшека напъхан обратно, листовете — прибрани. Багажът на Джек стоеше струпан в един от ъглите: два овехтели куфара, шлифер, шапка и ракета за тенис в калъф. Малка купчина вещи. И нищо не напомняше човека с неговата външност, сила и жизненост.

— Приключиха тук, а?

Грейвс кимна отново.

— Ще трябва да изпратя вещите му у дома. Кой може да ми помогне?

— Джо, прислужникът на етажа, ако му наредите.

— Добре. Елате в моята стая. Имам бутилка уиски.

Пълното му лице светна. Не би ме изненадал, ако ми каже, че няма много приятели.

— Навярно ще мога да отделя няколко минути.

Влязохме в моята стая. Грейвс седна на дървения стол, а аз — на леглото. Поръчания лед се бе стопил отдавна. Не позвъних за нов. Налях в чашата му три пръста, а в своята — един. Наблюдавах го как подушва течността. Кръгло затлъстяло лице, сред мустаците — бели косъмчета. Погледът му бе твърд, подозиращ и уморен. Навярно не е много радостно да си детектив в такъв скапан хотел.

— Знаят ли кой го е убил? — попита той, след като дръпна прилична глътка.

— И да знаят, не са ми казали. Видяхте ле момичето, с което е излязъл?

— Видях я — кимна и извади пакетче „Лъки Страйк“, предложи ми и сам запали. — Ченгетата тук се сработват само с детективите от големите хотели, а на дребните риби като мен на обръщат внимание. Окей, да си правят каквото щат. Ако това градско конте Ренкин беше поговорил с мен, можех да му кажа нещичко, ама не, ще говори с Бруър. И знаеш ли защо? Защото Бруър може да си позволи да връзва копринена вратовръзка, само затова.

— Какво би му казал ти?

— Нали поиска от Бруър описание на момичето? По това можеш да го разбереш що за полицай е. Какво ще види Бруър у нея? Само дрехите и. Наблюдавах я внимателно. Така се беше натруфила, че да не бъде разпозната. Преди всичко разбрах, че е руса. Или имаше перука, или бе боядисала косата си. Не зная кое от двете, но съм убеден, че е руса.

— Защо си така сигурен?

— Аз вярвам на на очите си — засмя се горчиво Грейвс. — Ръцете и бяха голи. Косъмчетата по тях бяха руси. Имаше кожа и черти на руса жена.

Не ми взе кой знае колко акъла със своите заключения. Косъмчетата по ръката могат да станат светли и от слънцето. Не му го казах, за да не го обезкуражавам.

— Трениран съм да забелязвам издаващите човека дребни навици — продължи той. — Тя престоя в хола около пет минути. През цялото време сякаш свиреше на пиано с дясната ръка върху бедрото си — и Грейвс се изправи да ми демонстрира движенията и. — Плъзгаше пръсти по крака си, ей така, непрекъснато. Здраво внедрен навик. Не бе номер. Вършеше го несъзнателно.

Отпих една глътка, докато обмислях новата информация.

— Полицията ще си отвори доста работа да търси такова момиче — казах накрая.

— Да — засмя се иронично той, — но преди всичко трябва да знаят този факт. Той може да има голямо значение.

— Наистина е така. А какво мислиш за професията и?

— Трудно е да се каже — повдигна тежките си рамене Грейвс. — Може да е от ония в киното. Не зная точно: манекен, певица, актриса. Облеклото и беше елегантно и стилно.

Грейвс запали нова цигара и разтърси глава.

— Няма да ме изслушат даже ако си направя труда да ида до полицията. Нямат време за незначителни хора като мен. Да вървят по дяволите!