Джеймс Чейс - Виновните се страхуват

Облегнах се назад, той ме гледаше така, както се гледа муха, попаднала в супата. Това продължи цяла вечност. Накрая чух изненадващо мекия му женствен глас:

— Какво искате?

До този момент според неговите пресмятания аз би трябвало да бъда съвсем омекнал и да съм готов да залазя по корем, удряйки чело в пода. Е, добре, приемам, че бях малко замаян, но никак не бях това, което очакваше той.

— Името ми е Брендън, от агенция „Стар“, детективска компания в Сан Франциско. Преди четири дни сте наели моя съдружник.

Дребното тясно лице беше безизразно като задница на автобус.

— Какво ви дава основание да допускате, че съм направил подобно нещо?

От този въпрос разбрах, че не е много сигурен в позицията си и иска да опипа почвата, преди да е свалил калъфите на тежката артилерия.

— Ние регистрираме всеки един от нашите клиенти, мистър Крийди — започнах малко неуверено. — Преди да напусне кантората, Шепи е отбелязал, че е бил нает от вас.

— Кой е този Шепи?

— Моят партньор, човек, когото вие наехте, мистър Крийди.

Той облегна лакти върху бюрото и опря върховете на пръстите си един в друг. Върху така образуваната дъга постави издадената си напред костелива брадичка.

— Всяка седмица наемам около двадесет-тридесет най-различни лица, за да извършват някакви незначителни за мен дела. Не си спомням обаче нито един, който да се нарича Шепи. Откъде идвате вие? Какво искате?

— Тази сутрин Шепи е бил убит — не мигнах пред острия му пронизващ поглед. — Може би ще пожелаете аз да довърша възложената му работа?

Дребното човече пред мен почукваше леко с пръсти брадичката си.

— И каква е била тази работа?

Усетих края, към който той водеше разговора. Налагаше се по-рано или по-късно да стигнем дотук, но продължавах да се надявам, че ще успея да снема чрез блъф булото, зад което се криеше.

— Предполагам, че вие знаете повече от мен по въпроса.

Крийди се изпъна назад върху облегалото на креслото и около пет секунди барабани с пръсти по ръба на бюрото. Лицето му запази все същата безизразна маска, но бях сигурен, че умът му пресмята най-различни варианти. Накрая протегна ръка и натисна близкия бутон.

Вратата вдясно от бюрото се отвори и се появи Хамършълт, като че ли е чакал зад нея, за да бъде повикан.

— Херц! — произнесе Крийди, без дори да го погледне.

— Веднага, сър — и Хамършълт изчезна.

Крийди продължаваше да барабани. Очите му бяха приведени надолу.

Останахме така в тишина не повече от една минута. След това на вратата се почука и в стаята влезе нисък набит човек. Дясното му ухо бе превито и напъхано като тапа в ушния канал. Вероятно в миналото някой го е ударил с тухла или с ковашки чук — юмрук не би бил в състояние да стори това. Носът му беше разплескан широко по цялото лице. Очите му бяха малки и бляскаха с такава дива светлина, каквато можете да видите в очите на разгневен орангутан. Черна рошава коса никнеше дори и от врата му. Носеше бежови панталони и бяло спортно сако. Около шията си бе завързал фантастично шарена връзка. Приближи се до бюрото мълком и бързо. Стъпките му бяха леки като на котка.

Крийди посочи с брадичка към мен.

— Огледай този човек, Херц. Искам да го запомниш. Възможно е един ден да пожелая да се погрижиш за него. Малко вероятно е, но той може да се окаже по-голям глупак, отколкото изглежда. А сега убеди себе си, че като го видиш повторно, ще го познаеш.

Херц се извърна и се втренчи в мен. Малките му жестоки очи обходиха цялото ми лице и в същото време неговите разплескани черти оставаха безизразни.

— Запомних го, господарю — чух тихия му пресипнал глас.

Крийди махна с ръка и полуживотното напусна съвсем безшумно стаята.

В настаналата кратка тишина запитах:

— Какво бихте му възложили? Да ме направи на кайма?

Милионерът свали очилата си, извади бяла копринена кърпичка и започна да изтрива стъклата им, без да снеме втренчения си поглед в мен.

— Не обичам частните детективи. Мисля, че са незначителни, подли хора. Всеки момент могат да се превърнат в изнудвачи. Не съм наемал вашия мистър Шепи, нито пък някога ми се е появявала подобна идея. Бих ви посъветвал да изчезвате незабавно от този град. Личности с моето положение биват отегчавани често от хора като вас. Нека не изваждам Херц на сцената — ще ви спестя време и вълнения. Той е извънредно необикновен характер. Живее под впечатление, че ми дължи нещо. Мога да му кажа, че еди-кой си ми досажда, а той приема това като поръчение — веднага се заема да убеди въпросната личност да не ми досажда повече. Никога не съм го питал какви са методите му, но не зная случай да се е провалял. Това е положението, мистър Брендън. Не познавам вашия мистър Шепи. Не съм го наемал. Не искам да имам никаква работа и с вас. Сега можете да си вървите, освен ако имате да кажете нещо действително от изключително значение.