Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

— Изглеждате много напрегнат и уморен, горкичкият! — каза госпожицата.

Лепски усети как слабините му потръпват. Тя беше такава кукла, каквато можеше да се види единствено по страниците на „Плейбой“. Кукличка, която можеше да съживи мъртвец: разкошна блондинка с големи теменужени очи и с такива мигли, които можеха да засрамят дори и крава! Гърдите й накараха Лепски да поеме шумно дъх. Той усети как всички я бяха зяпнали: Джакъби, дебелият възрастен мъж, четиримата детективи, дошли на помощ от полицейския участък в Маями, и тримата патрули, които поддържаха реда на чакащите свидетели в коридора.

Лепски огледа стаята и останалите му колеги неохотно се върнаха към работата си.

— Кажете? — излая с полицейски тон. Този тон обикновено оказваше смайващо въздействие върху повечето хора, но на девойката не направи никакво впечатление. Тя повдигна едната си гърда, за да я намести в чашката на сутиена, оправи една къдрица, която се бе отделила от сребристо русата й коса, и повтори: — Изглеждате напрегнат и уморен.

Лепски издаде незначителен звук — като мушица, попаднала в плик.

Дебелият възрастен мъж с лице като холандско сирене се наведе напред и миризма на чесън лъхна право в лицето на Лепски.

— Извинете, мистър — усмихна му се, — малката мис е права… наистина изглеждате напрегнат и уморен.

Лепски смачка един лист.

— Ще се погрижиш ли за свидетеля си? — озъби се той на Джакъби. Злобата в гласа му накара възрастният мъж да се свие. После се обърна към момичето.

— Имате ли нещо да ми казвате?

Момичето го гледаше с възхищение.

— Бре! Гледай ти! Чувала съм какви ли не истории за ченгетата, но не съм предполагала, че може да са като вас… честно!

Лепски оправи връзката си.

— Вижте какво, мис, тук се работи — каза малко по-меко. Искреното й възхищение му беше направило впечатление. — Просто ми кажете какво има?

— Момичетата казаха, че трябва да дойда.

Лепски въздъхна и посегна към чист лист.

— Вашето име и адрес, моля?

— Манди Лукас. Работя и живея в клуба.

— Кой клуб?

— Знаете кой… Пелота.

— Там ли живеете?

Тя сбръчка хубавото си носле.

— Имам стая там… не може да се каже живеене.

— Разполагате ли с някаква информация, мис Лукас?

— Ами, момичетата казаха, че трябва да дойда, но не знам… тук е малко задушно, нали разбирате? Всички тези хора… но след като срещнах вас! Гледай ти! Като разкажа на момичетата за вас, веднага ще смъкнат гащите!

Лепски се опули. Хвърли поглед към Джакъби, който също слушаше с ококорени очи, погледна и към изцъкления дебел възрастен мъж.

После се сети, че вече е I ранг, наведе се напред и придаде на лицето си навъсено полицейско изражение.

— Вижте, мис Лукас, какво има да ми кажете?

Момичето намести и другата си гърда и каза:

— Викайте ми Манди… никой от истинските ми приятели не ме нарича мис Лукас.

— О’кей, Манди… — Лепски кръстоса крака, премести химикалката от едната в другата ръка с известна невъздържаност и издаде звук като от свличащи се камъни. — А сега ми кажи защо си дошла?

— Наистина ли искате да знаете? Казах на момичетата, че само ще ви загубя времето… честно. — Дългите й мигли трепнаха. — Знам как страхотно бачкат тука момчетата. Но момичетата… ами те ми викат…

— Разбирам. — Лепски започна да се тревожи за кръвното си налягане. — Това ми е работата. Няма значение, че ще ми загубите времето — само ми кажете.

— Бре! Много е горещо тука! — Тя стана, изви тялото си, повдигна си леко мини полата и отново седна, — Женен ли сте, мистър детектив?

— Женен съм — отвърна Лепски покорно.

Тя се наведе напред и прошепна доверително:

— Тогава ще разберете. Тези проклети гащи за еднократна употреба са истински ад.

Очите на Лепски почти изскочиха от орбитите.

— Жена ви никога ли не се е оплаквала? — попита момичето.

С давещ се глас Лепски възкликна:

— Манди! Ще ми кажеш ли защо си дошла?

— Бре! Съжалявам! Не бива да ми обръщате внимание. Много съм шантава. Наистина ли искате да знаете…, без майтап?

— Просто започни да говориш — каза Лепски с глас, който би слисал и говорещ папагал.

— Ами, видях тоя приятел. Наистина е много секси. — Тя се наведе напред, деколтето й се разтвори и Лепски успя да види зърната на гърдите й. — Аз не обръщам внимание на цветнокожи. Не си мислете, че имам нещо против тях. Обаче не им обръщам внимание. Но понякога… искам да кажа, мъжът си е мъж, а този беше истински сладур.