Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

Преди да се изнесе тайно от града, Андерс бе разпитан от Биглър в присъствието на Теръл и Хедли.

Биглър знаеше, че си има работа със стар войник: мъж с остър ум, на чиято наблюдателност можеше да има пълно доверие. Също така знаеше, че Андерс няма да засилва нещата, за да се прави на важен, както щяха да направят много хора в този град. Сигурен беше, че на фактите, които му дава Андерс, може да разчита.

— Не бързай, Джак — каза Биглър. — Хайде отново да повторим. — Той погледна към бележките, които си беше водил. — Значи мисис Браулер винаги излиза в 9.45, така ли е?

Андерс кимна.

— Това установен ред ли беше?

Андерс отново кимна.

— Този ред откога съществува?

— Откакто е при нас… от около пет години.

— Мисис Браулер беше известна личност. Казваш, че била ексцентрична… нали така?

— Да, такава беше.

— Следователно много хора може да са знаели, че излиза от хотела по това време.

— Да.

— О’кей, Джак. Това го изяснихме. Сега да преминем към изстрела. Ти говореше с нея, тогава се случи. Хайде, повтори отново!

— Както вече ви казах — видях рана на главата й и от начина, по който падна, разбрах, че е стреляно със скорострелна пушка. Огледах се — има само едно или две места, където е възможно да се скрие снайперист, но най-подходящото е покривът на Пелота клуб. Погледнах натам и го видях.

— Сега нека разгледаме по-внимателно този момент — рече Биглър. — Току-що ни каза, че си мернал убиеца. Разкажи ни по-подробно за това. Този път не те питам за факти. Питам те за впечатления. Разбираш ли? Не се притеснявай дали впечатлението ти е вярно или погрешно. Просто сподели впечатленията си.

Андерс се замисли за момент.

— Видях едно движение. Не видях мъжа… само движение. От това движение разбрах, че горе има мъж. Знаех, че този мъж е снайперистът, заради начина, по който веднага се скри… и го последвах.

— Не за това те питах — каза търпеливо Биглър. — Това вече го каза. Видял си движение и си знаел, че там горе има мъж. О’кей, сега те питам какво е впечатлението ти за този мъж.

Андерс погледна притеснено към Теръл и Хедли, после се обърна отново към Биглър.

— Казвам ви фактите — подчерта той.

— Фактите са тука. — Биглър потупа тетрадката. — А сега искам открито да изкажеш мнението си. Мернал си мъж, който се скрива зад перваза. Бял ли беше или цветнокож? Не мисли за това, просто ми кажи впечатлението си. Пет пари не давам дали си нрав или не. Бял ли беше или цветнокож?

— Цветнокож. — Андерс спря и поклати глава. — Не знам защо казах това. Не знам. Видях само едно движение. Казвам ви, не видях мъжа.

— Но имаш впечатлението, че е цветнокож?

— Не знам. Да… може би. Може да е бил загорял от слънцето. Не мога да се закълна. Втълпих си, че е тъмен.

— Как беше облечен?

Андерс започна да се притеснява.

— Как мога да знам? Казах ви…

— С бяла риза, с черна или с шарена?

— Може би шарена. — Андерс се потърка по потната брада. — Опитвам се да ви помогна, но не искам да ме карате да ви разправям лъжи.

Биглър погледна към Теръл, който кимна.

— О’кей, Джак, благодаря — каза той. — Много ни помогна — разпитът приключи.

Когато Андерс си отиде, Хедли каза:

— И на това му викаш помощ? Ти на практика го убеди да лъжесвидетелства.

— Андерс има трениран ум — каза спокойно Теръл. — Има впечатляващо бойно досие. По-скоро бих повярвал на неговите впечатления, отколкото на така наречените солидни доказателства на случайни свидетели. Андерс ни беше от полза.

Хедли сви рамене и стана.

— Три убийства! И какво знаем? Нищо!

— Това е твоето мнение, но не и моето — каза Теръл. — Виж какво, Лосън, ти не разбираш полицейската работа. В момента имаме една конкретна и една абстрактна улика. Знаем, че този мъж не работи сам. Някой е спукал гумата на Ридъл, за да може убиецът да завари Лиза Мендоза сама. Някой е вързал етикет на кучето на мисис Браулер… Тоест знаем, че мъжът има помощник. Сега имаме и известно подозрение, че този мъж е цветнокож. Казваш, че не разполагаме с нищо, обаче аз не съм съгласен.

— Но какво значи това? — попита Хедли. — Този луд…

— По-спокойно, Лосън. Ела с мен. — Той стана, хвана Хедли за рамото и го поведе по коридора към стаята на детективите. Всички бюра бяха заети. Всеки детектив разговаряше с по някой свидетел. Един беше видял как са застреляли мисис Дънк Браулер, друг беше чул за убийството на Маккуин, трети пък знаеше подробности за Ридъл и любовницата му. Любопитни хора с обществено съзнание, които копнееха да дават информация, в повечето случаи безполезна, но част от нея можеше да насочи полицията по следите на Екзекутора. Опашката от свидетели се виеше по коридора, спускаше се надолу по стълбите и стигаше чак до улицата.