Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

— Точно така! Прекалено мъчно е! Чувствам такава радост и облекчение, скъпи, че вече го осъзнаваш. Ще зарежеш това, нали?

Той повдигна тежките си вежди!

— Разбира се, че няма да го зарежа. Не, сега въпросът е да открия достатъчно мощна група, която би могла да се справи, и да продам идеята. Имам шанс да сдипля петдесет бона за „постановката“, а те ще ми дадат ускорението, от което се нуждая.

Тя за малко не избухна насреща му, но се овладя навреме.

— Миличък, това май не е много разумно намерение, а? Как е възможно да продадеш някому подобно хрумване? Не биха ти платили, докато не им кажеш каква е идеята ти, а веднъж научат ли я, няма да има нужда да ти плащат. Ще въртиш сделка с престъпници. Как ще им вярваш, че ще ти платят.

Хари се захили.

— Ти явно нямаш високо мнение за мозъка ми — каза той. — Не съм чак такъв загубеняк. Планът ми се опира на две неща: начина за разпознаване на самолета, който ще пренася диамантите, и мястото в пустинята, където е възможно да се извърши сигурно кацане. Случайно знам и двете. Без тях ударът не може да се направи, а докато не получа парите на ръка и в брой, няма да изпея информацията.

Сърцето на Глори се преобърна.

— Разбирам — рече тя, опитвайки се да запази самообладание. — Но ти нямаш никакви връзки, Хари. Не би могъл да се добереш до някоя достатъчно голяма клечка, която да завърти работата. Ще помислят, че е капан на полицията. Просто няма да успееш да ги накараш да ти повярват.

Той си пое въздух продължително и дълбоко. Най-сетне я беше докарал до критичната точка. Тя каза точно това, което той бе предвиждал и се бе надявал да каже. Сега всичко зависеше от степента на натиска върху нея и от силата на чувствата й към него.

— Точно така, Глори — каза, вглеждайки се в нея. — Съгласен съм, че на мене не биха ми повярвали, но биха повярвали на тебе.

Тя го зяпна, без да вярва на ушите си.

— Да повярват на мене ли? — попита смутена.

— Бен Дилейни би се вслушал в думите ти със същата лекота, с която би пропуснал моите.

Нейната ответна реакция го слиса. Тя скочи на крака с гневен поглед и с лице като ожесточена бяла маска.

— Какво знаеш за Бен Дилейни? — попита Глори.

— Успокой се! Не е нужно да ме хващаш за гърлото. Ти и Дилейни сте били приятели някога, нали?

— Откъде си го разбрал? Неговата физиономия се вкамени.

— Недей да ми крещиш, Глори. Нали не се опитваш да изкараш, че е някаква тайна? Случайно взех едно старо списание и това изпадна от него.

Той извади снимката на Дилейни от портфейла си и я хвърли на масата. Глори я погледна, очите й хвърляха светкавици.

— Лъжеш! — каза тя. — Не си намерил това в списание. Ти си чел писмата ми!

Хари започна да губи търпение.

— Е и!? Щом не си искала да ги чета, защо си ги сложила на място, където бих могъл да ги намеря? — отвърна той. — Престани да ме гледаш свирепо! Ако искаш да се биеш заради тях, само кажи и ще ти дам възможност!

Изведнъж я обзе страх. Подобна ситуация би могла да се окаже опасна. Той можеше да загуби самоконтрол и да се нахвърли върху й.

— Добре, Хари — рече тя и седна, без да го гледа. — Няма значение. Смятам, че е много долно от твоя страна да четеш писмата ми, но няма да тръгна да се бия заради това.

— Извинявай — отвърна Хари, който не искаше да я засегне. — Случайно попаднах на тях. Хайде да оставим това, а? Важното е, че Дилейни би могъл да сключи тази сделка. Той има и организацията, и хората. Ти го познаваш. Искам да ме свържеш с него.

Нейните ръце обвиха шията й.

— Аа, не! Няма да го направя! Такова нещо няма да направя!

— Виж какво…

— Съжалявам, Хари!

Беше очаквал затруднения и бе съвсем наясно как да се справи с тях. Той я изгледа продължително, след което вдигна рамене:

— О’кей. Щом не искаш, няма. Обърна се и се запъти към спалнята.

— Къде отиваш? — попита тя, докато страхът проникваше в нея като бавно забиващ се нож.

— Махам се — каза той и се спря на прага на спалнята. — Казах ти, че никой няма да ми попречи да направя този удар. Не се занасям. Ще се добера до Дилейни и без твоя помощ, така че самичък ще се опитам да задвижа нещата. Все ще намеря няколко момчета да ми помогнат. Пипна ли диамантите, ще отида при Дилейни и ще му ги предложа. Не би имал нищо против да се срещне с мене, ако камъните са моя собственост. Омитам се, защото това е нещо, което е по-добре да свърша сам. Ще бъде сложно и опасно и не искам да си съсипвам нервите с безбройните ти възражения.

— Но, скъпи, ти не можеш да си тръгнеш оттук — каза Глори, изтръпнала от ужас. — Къде ще отидеш? Как ще живееш?